Преструвайки се, че чете, той преговори плана за предстоящата игра. Имаше резервация за две седмици в хотел „Радисън Плаза“ под името Джеймс Бърджис. Ако през това време не откриеше Фаръл, щеше да се премести в друг хотел. Няма смисъл да възбужда излишно любопитство с прекалено дългия си престой.
Предоставили му бяха някои сведения за това къде евентуално би могъл да я намери. В Ню Йорк редовно ходела да спортува. Нормално би било да предположи, че ще постъпи по същия начин и в Минеаполис, така че той щеше да обиколи спортните клубове из града. Хората рядко променят навиците си. Освен това обичала да ходи на театър. Театър „Орфей“ в Минеаполис имаше представления почти всяка седмица, щеше да я потърси и в театър „Гътри“.
Преди беше работила единствено като агент по недвижими имоти. Ако имаше работа, най-вероятно щеше отново да е в областта на недвижимите имоти.
Саварано беше открил и ликвидирал други двама свидетели, включени в програмата за защита на свидетели. Знаеше, че държавата не дава фалшиви препоръки — повечето хора в програмата започваха работа в някоя по-дребна фирмичка, където ги вземаха на доверие благодарение на лични контакти.
Стюардесата тъкмо съобщаваше:
— Започваме спускане към летището в Туин Ситис. Поставете седалките в изправено положение… Затегнете коланите…
Сенди Саварано вече предвкусваше удоволствието от изражението на Лейси Фаръл, когато щеше да я застреля.
27
Агенцията за недвижими имоти „Ройс“ се намираше на 50-та улица и Франс авеню в Едина. Преди да излезе от апартамента си, Лейси разгледа картата на града, опитвайки се да реши по кой път да стигне дотам. Майка й веднъж отбеляза, че било истинско чудо как Лейси, която иначе била толкова практична, нямала никакво чувство за ориентация.
За второто определено е напълно права, каза си Лейси, поклащайки глава. В Ню Йорк беше толкова лесно — вземаше такси заедно с клиента и то ги отвеждаше където трябва. Минеаполис обаче беше разхвърлян град с толкова много жилищни квартали и беше съвършено друго нещо. Как въобще ще заведа някого да огледа имот? Та аз се губя през пет минути?
Внимателно следвайки картата, тя стигна някак до офиса, като само веднъж обърка посоката и зави не където трябва. Паркира колата и за миг постоя пред входа на агенцията за недвижими имоти „Ройс“, загледана навътре през голямата стъклена врата.
Офисът беше малък, но приятен. Приемната беше облицована с дъбова ламперия, по която бяха накачени снимки на къщи, а подът беше застлан с весел килим на червени и сини квадрати. Бюрото беше стандартно, а кожените столове изглеждаха удобни. От приемната до кабинета водеше малък коридор. Вратата беше отворена и Лейси зърна една жена, явно заета с някаква работа.
Нищо няма да стане, каза си тя и пое дълбоко дъх. Ако се справя добре с това, скоро ще бъда готова да стъпя и на сцена в Бродуей. Ако, разбира се, въобще се върна някога в Ню Йорк.
Когато отвори вратата на агенцията, пристигането й беше огласено от весел звън. Жената зад бюрото вдигна глава и се изправи да я посрещне.
— Аз съм Милисънт Ройс — каза тя и протегна ръка, — а вие сигурно сте Алис Карол.
Лейси я хареса моментално. Беше представителна жена към седемдесетте, с пълна фигура, облечена в елегантен трикотажен костюм, а върху свежото й гладко лице нямаше и следа от грим. Блестящата й сребристосива коса беше прибрана отзад на малък кок, което напомняше на Лейси за баба й.
Усмивката й беше приветлива, но докато сядаше, Лейси забеляза, че сините очи на Милисънт Ройс внимателно я изучават. Лейси отбеляза със задоволство, че е постъпила добре, като е облякла кафявото сако със сивите панталони. Бяха доста консервативни, но пък с тях изглеждаше добре — практични дрехи, но същевременно елегантни. Освен това смяташе, че тези дрехи й носят късмет при срещите с клиенти. Сега може би щяха да й помогнат да получи работа.
Милисънт Ройс й махна да седне на стола срещу нея.
— Днес се оказа доста натоварен ден — извинително каза тя. — Така че нямам много време. Разкажи ми за себе си, Алис.
Лейси се почувства така, сякаш се намираше в стая за разпит с прожектор, насочен срещу нея. Милисънт Ройс не откъсваше очи от нея.
— Да видим. Току-що навърших трийсет години. Здрава съм. През последната година в живота ми настъпиха доста промени.
Бог ми е свидетел, че това е самата истина, мислено си каза Лейси.
— От Хартфорд, щата Кънетикът съм. След като завърших колеж, работих осем години при един лекар, който се пенсионира.
— Какво точно работеше? — попита госпожа Ройс.