— На рецепцията, обща канцеларска работа, обработвах сметки, медицински формуляри.
— Значи имаш опит с компютър?
— Да, имам.
Лейси забеляза как погледът на по-възрастната жена се стрелна към компютъра на бюрото в приемната. До него имаше куп книжа.
— Работата тук се състои в обслужване на телефоните, обработване на списъци с клиенти, въвеждане на нови имоти за продажба, уведомяване на клиентите при получаване на нови имоти, поддържане на работата въобще. Покупко-продажбите са моя работа. Трябва обаче да попитам защо си решила да се заемеш точно с недвижими имоти?
Защото обичам комбинирането на хора и къщи, мислено отговори Лейси. Обичам, когато съм отгатнала правилно, да видя как погледът на човека светва при вида на къщата или апартамента и да разбера, че това точно е домът, който той или тя желае. Обичам пазарлъка при определянето на цената.
Но тя набързо прекъсна тези мисли и вместо това рече:
— Знам само, че не желая повече да работя в лекарски кабинет, а тази работа винаги ми се е виждала привлекателна.
— Ясно. Е, сега остава само да се обадя на този пенсиониран лекар и да говоря с него и ако той те препоръча — в което не се съмнявам — можем веднага да опитаме. Какъв е телефонният му номер?
— Нямам го. Той го смени с нов, който не е включен в телефонния указател. Беше твърдо решен, че не желае да бъде безпокоен от пациентите си.
Милисънт Ройс не беше глупава жена и по физиономията й ясно си личеше, че отговорите на Лейси не я задоволяват.
Лейси си припомни думите на Джордж Свенсън: „Предложи им да работиш безплатно една-две седмици, дори месец.“
— Имам едно предложение — каза Лейси. — Нека поработя при вас безплатно в продължение на един месец. След това, ако сте доволна от мен, ще ме вземете на работа. Ако прецените, че не се справям, ще ми кажете, че не става.
Тя посрещна погледа на Милисънт Ройс без да трепне.
— Няма да съжалявате — тихо добави тя.
Госпожа Ройс повдигна рамене.
— В Минесота, града на езерата, на такова предложение не се отказва.
28
— Защо не сте уведомили господин Ланди по-рано? — тихо попита Стиви Абът.
Беше понеделник следобед. Абът настоя да придружи Джими на срещата с инспектор Слоун и инспектор Марс в 19-ти полицейски участък.
— Много държа да разбера какво става! — ядосано обясни Джими сутринта. Гневът в гласа му беше изписан и върху лицето. — Определено става нещо. Полицията би трябвало да знае къде е Лейси Фаръл. Не може току-така да изчезне. Нали е свидетел по убийство!
— Обади ли им се? — попита Стиви.
— Естествено. Но когато попитах за нея, ми казаха да се обърна към „Паркър & Паркър“, за да назначат нов агент да се занимае с продажбата на апартамента. Само че аз не им се обадих затова. Да не си въобразяват, че ме безпокои продажбата, че става въпрос само за парите? Ама че глупости! Казах им, че отивам да се срещна с тях и че настоявам да ми обяснят някои неща.
Абът много добре знаеше, че заличаването на Хедър от стенописите в ресторанта не само не е намалило гнева на Джими Ланди, но го бе усилило и подтиснало допълнително.
— Ще дойда с теб — настоя той.
Когато пристигнаха, инспектор Слоун и инспектор Марс ги въведоха в залата за разпити до дежурната стая. С неохота си признаха, че след опита за покушение Лейси Фаръл е включена във федералната програма за защита на свидетели.
— Попитах защо господин Ланди не е бил уведомен по-рано за случилото се с госпожица Фаръл — повтори Абът. — Настоявам за отговор.
Слоун започна да вади цигара.
— Господин Абът, вече уверих господин Ланди, че следствието продължава и това е самата истина. Няма да преустановим работа по случая, докато не открием убиеца на Изабел Уеъринг.
— Разказахте ми някаква опашата история за тип, който се занимава с това да посещава скъпи апартаменти под формата на евентуален купувач и след това се връща да ги ограби.
Джими беше готов да избухне отново всеки момент.
— Тогава ми казахте, че смъртта на Изабел се дължи на случайност, че се озовала на неподходящо място в неподходящ момент. Така ли беше? Сега пък ми казвате, че госпожица Фаръл е включена в програмата за защита на свидетели, а също така признавате, че са откраднали дневника под носа ви, тук в полицейския участък. Не си играйте с мен. Това не е случайно убийство и вие го знаете от самото начало.
Еди Слоун виждаше гнева и отвращението в погледа на Джими Ланди. Не му се сърдя, мислеше си инспекторът. Бившата му жена е мъртва; жената, довела убиеца в жилището й, е изчезнала… Знам как бих се чувствал аз на негово място.