И за двамата инспектори последните четири месеца след онази октомврийска вечер, когато от апартамента на 70-та Източна 13 се бяха обадили на 911, бяха ужасни. С развитието на следствието Еди все повече се радваше, че областният прокурор подкрепя действията на канцеларията на федералния прокурор, господин Болдуин. Областният прокурор категорично беше разпоредил да не се приключва следствието по този случай.
— В 19 участък е извършено убийство и независимо дали ни харесва или не, ще трябва да доведем нещата до край — беше казал той на Болдуин. — Ние, разбира се, ще ви даваме информация, но вие също сте длъжни да ни уведомявате за всичко. Когато заловите Саварано, ще ви подкрепим да сключите споразумение за снизхождение на съда, при условие, че той се съгласи да свидетелства. Но ние ще ви сътрудничим само, подчертавам, само ако не се опитвате да ни изместите. Ние също имаме голям интерес от това дело и смятаме да участваме пълноправно.
— Не е опашата история, г-н Ланди — разпалено отвърна Ник Марс. — И ние не по-малко от вас желаем да открием убиеца на госпожа Уеъринг. Но ако госпожица Фаръл не беше отмъкнала дневника от жилището на Изабел Уеъринг, с идеята да го предаде на вас, сега можехме да сме доста по-напред в разследването на случая.
— Но доколкото знам, дневникът е изчезнал след като е бил докаран тук — отвърна Стиви Абът със застрашително тих глас. — Да не би да твърдите, че госпожица Фаръл е направила нещо на дневника?
— Не, не смятаме, че има такова нещо, но не сме напълно сигурни — призна Слоун.
— Бъдете откровен с нас, инспекторе. В какво сте сигурни, освен че напълно сте объркали разследването по случая — озъби се Абът, без повече да прикрива гнева си. — Хайде, Джими. Струва ми се, че е време да си наемем човек, който да разследва нещата от наше име. Полицията явно няма да разкрие нищо.
— Точно това трябваше да направя още щом говорих с Изабел! — възкликна Джими Ланди и скочи на крака. — Настоявам да ми върнете копието от дневника на дъщеря ми преди да сте загубили и него.
— Ние си направихме наши копия — спокойно обясни Слоун. — Ник, донеси копието, което господин Ланди ни даде.
— Веднага, Еди.
Докато чакаха, Слоун се обърна към Джими:
— Господин Ланди, вие казахте, че сте чели дневника преди да ни го дадете.
Джими Ланди се намръщи.
— Да, четох го.
— Казахте, че сте го чели внимателно. Сега бихте ли потвърдили същото?
— Какво означава внимателно? — раздразнено попита Джими. — Прегледах го.
— Вижте, господин Ланди — продължи Слоун, — представям си колко ви е трудно, но ще ви помоля да го прочетете отново много внимателно. Ние също го проучихме и с изключение на няколко двусмислени забележки в началните страници, отнасящи се до някаква случка в Уест Сайд, не можахме да открием нищо, което дори да ни наведе на някаква следа. Госпожа Уеъринг обаче е казала на Лейси Фаръл, че е открила в тези страници нещо, което би могло да докаже, че дъщеря ви не е загинала при случайна злополука…
— Изабел би открила нещо подозрително и в църковен требник — поклати глава Джими.
Настъпи мълчание докато Ник Марс се завърна в залата за разпити с кафяв плик, който подаде на Ланди. Джими го издърпа от ръката му и го отвори. Извади съдържанието отвътре, прехвърли листовете, прочете последната страница и попита:
— Какво се опитвате да направите сега?
Слоун имаше неприятното чувство, че ще чуе нещо, което няма никакво желание да чува.
— Веднага мога да ви кажа, че преди имаше повече листове — продължи Ланди. — Последните две страници от дневника, който аз ви дадох, бяха написани на листове без редове. Много добре помня, защото написаното по тях беше доста неясно. Явно оригиналът на тези няколко страници е бил зацапан с кръв… Беше ми трудно да ги гледам. Къде са те сега? И тях ли сте загубили?
29
Сенди Саварано пристигна на летището Сейнт Пол в Минеаполис и моментално се отправи към мястото за получаване на багажа, където взе тежкия си черен куфар. После откри мъжката тоалетна и се заключи в една кабинка. Вътре постави куфара върху капака на тоалетната и го отвори.
От куфара извади ръчно огледало и закопчан с цип калъф, от който измъкна сива перука, чифт дебели прошарени вежди и кръгли очила с рогови рамки. Саварано свали контактните си лещи, под които се показаха черните му като въглен очи, после с ловко движение постави перуката на главата си, среса я така, че да покрива част от челото му, залепи си веждите и сложи очилата. С козметичен молив добави няколко старчески петна по челото и опакото на ръцете си. Бръкна в страничния джоб на куфара и извади чифт ортопедични двуцветни обувки, които обу вместо мокасините, с които беше пристигнал. Накрая извади опакования в една торба дебел балтон от туид с големи подплънки на раменете и мушна вътре якето, с което бе слязъл от самолета.