Лейси зададе обичайните въпроси — На каква цена? Колко стаи? Някакви претенции за годините, на които е сградата? Трябва ли да е близо до училище? Дали покупката зависи от продажбата на сегашното жилище? Дори беше записала сведенията по характерния за агентите на недвижими имоти съкратен начин: „мин. 4 ст. (3 бани) дет. пл. /центр.“
Толкова се гордеех със себе си, мислеше си тя, докато преписваше името и телефона на жената на друго листче, внимавайки да не издаде опита си в този бизнес. Накрая на бележката добави следното: „Перспективен клиент поради спешно преместване“. Може би дори това звучи прекалено професионално, реши тя, но когато вдигна глава, видя, че Милисънт Ройс влиза в офиса.
Госпожа Ройс, която имаше определено уморен вид, явно се зарадва на получените съобщения и на подредената от Лейси поща. Наближаваше пет часът.
— Надявам се, че ще те видя утре сутрин, Алис?
В гласа й се долавяше надежда.
— Определено — отвърна Лейси. — Обаче за обяд имам среща, която не мога да отменя.
Докато караше обратно към града, Лейси усети как нервите й се отпускат. Както обикновено нямаше никакви планове за вечерта и внезапно мисълта да се върне в празния апартамент и да се заеме с приготвянето на поредната самотна вечеря й се стори отблъскваща.
Ще отида в спортната зала да се поизпотя малко, реши тя. Може би след упражненията и тичането тази сутрин ще успея да подремна добре.
Когато пристигна в залата, Рут Уилкокс й махна с ръка.
— Знаеш ли? — заговорнически зашепна тя. — Том Линч страшно се натъжи, като разбра, че те няма днес следобед. Дойде да пита дали си идвала по-рано през деня. Алис, струва ми се, че той си пада по теб.
Ако е така, значи си пада по една измислена личност, горчиво си каза Лейси. Остана в залата само половин час и после се прибра вкъщи. Лампичката на телефонния й секретар мигаше. Том беше позвънил към четири и половина.
— Мислех, че ще те видя в залата, Алис. В петък вечер ми беше много приятно. Ако чуеш съобщението ми преди седем и нямаш нищо против да вечеряме заедно, обади ми се. Телефонният ми номер е…
Лейси натисна бутона за спиране и изтри записа преди да чуе телефонния номер на Том. Това беше значително по-лесно, отколкото да прекара още една вечер в лъжи към някой, с когото при по-други обстоятелства би се радвала да излиза.
За вечеря си направи БМД с препечен хляб.
За успокоение, каза си тя. И тогава се сети — точно това ядох вечерта преди Изабел Уеъринг да умре. Изабел се обади, а аз не вдигнах телефона. Бях уморена и не ми се говореше с нея.
Лейси си спомни, че в съобщението, което беше оставила на телефонния секретар, Изабел беше споменала, че е намерила дневника на Хедър и че нещо в него я е накарало да смята, че е открила доказателство, че смъртта на Хедър не е била случайна. На следващата сутрин обаче, когато се бе обадила в офиса, не беше пожелала да говори за това, спомни си Лейси. След това, когато Лейси доведе Къртис Колдуел, беше останала да седи в библиотеката и да чете дневника. А няколко часа по-късно вече беше мъртва.
Картините в съзнанието й за малко да я накарат да се задуши преди да е довършила последната хапка от сандвича си: Изабел в библиотеката, разплакана над дневника на Хедър. Изабел, която с последния си дъх умолява Лейси да предаде дневника на бащата на Хедър.
Какво точно не ми дава мира в тази работа, питаше се Лейси. Имаше нещо особено в библиотеката онзи ден привечер, нещо, което забелязах, когато говорех с Изабел. Но какво беше то?
Мислено тя се върна в библиотеката през онзи късен следобед, напрягайки се да направи картината по-ясна. Накрая се предаде. Просто не можеше да си спомни.
Няма смисъл, каза си Лейси. По-късно ще се опитам да се настроя в работен режим „Търси и открий“. В края на краищата, човешкото съзнание е компютър, нали така?
През нощта й се яви смътният образ на Изабел, която през последните часове от живота си държеше в ръка зелена писалка и плачеше над дневника на Хедър.
31
След като се регистрира в хотел „Радисън плаза“, на половин пряка от търговския център „Николет“, Сенди Саварано прекара остатъка от първия си ден в Минеаполис над телефонния указател, за да състави списък на здравните клубове и спортни зали в района на града.
Направи списък и на агенциите за недвижими имоти, като отдели в специална колонка онези, чиито обяви уточняваха, че се занимават с административни помещения и сгради. Знаеше, че Лейси Фаръл ще трябва да започне работа без препоръки, а този вид агенции едва ли биха наели някого без справка за предишната му дейност. Още утре щеше да се заеме да проверява останалите агенции.