Планът му беше прост. Ще каже, че провежда неофициално проучване за Националната асоциация на агенциите по недвижими имоти, понеже имало все повече доказателства за това, че хора на възраст между двайсет и пет и трийсет и пет години били все по-рядко явление в областта на недвижимите имоти. Проучването му включвало два въпроса: Наемала ли е агенцията лице от тази възрастова група като агент, секретарка или администратор през последните шест месеца? И ако да, мъж или жена?
За здравните клубове и спортните зали имаше друг план. Там тези два въпроса нямаше да му свършат работа, понеже повечето хора, които се записваха в подобни заведения, бяха в тази възрастова група. Това означаваше, че издирването на Фаръл чрез клубовете беше по-рисковано.
Трябва да отиде лично, да се престори на загрижен, после да покаже снимка на Фаръл. Снимката й беше стара, изрязана от годишника от завършването на колежа, но все пак си приличаше. Щеше да каже, че му е дъщеря и е напуснала дома им след семейна кавга, че иска да я намери, защото страшно се безпокои за нея.
Проверката на клубовете щеше да се окаже дълга работа, но, слава богу, те пък се оказаха малко на брой в градската част, така че нямаше да му отнеме прекалено много време и усилия.
В десет и пет Сенди беше готов да се разходи из града. Търговският център беше тъмен, витрините на баровските магазини вече не блестяха като слънца.
Сенди знаеше, че Мисисипи е съвсем наблизо и може да стигне до бреговете й пеша. Затова зави надясно и се отправи в тази посока. Беше самотна фигура, която в очите на обикновения наблюдател имаше вид на възрастен мъж, който не би следвало да се разхожда сам по това време.
Случайният наблюдател нямаше никаква представа колко погрешна е загрижеността му. По време на тази разходка Сенди Саварано предусещаше тръпката, която го спохождаше всеки път, докато дебнеше жертвата си и усещаше как наближава скривалището й.
32
Във вторник сутринта Лейси вече чакаше пред агенцията, когато Милисънт Ройс пристигна точно в девет часа.
— Заплатата не е чак толкова голяма — пошегува се Милисънт Ройс.
— Така е — отвърна Лейси, — но работата ми харесва.
Госпожа Ройс отключи и отвори вратата. Отвътре ги лъхна приятна топлина.
— Типично хладно утро в Минесота — отбеляза Ройс. — Най-напред да направя кафето. Ти как го пиеш?
— Черно, моля.
— Реджина, секретарката, която напусна преди няколко дни, защото ще ражда, си слагаше две препълнени лъжички захар и изобщо не напълняваше. Казвах й, че това е сериозен повод за завист.
Лейси се сети за Джейн Бойд, секретарката в Паркър & Паркър, която непрестанно дъвчеше бисквити или шоколад, без изобщо да й се отрази на фигурата.
— Имаше едно такова момиче в… — Лейси едва не си прехапа езика, но после бързо добави: — … в лекарския кабинет. Не се задържа дълго и по-добре. Даваше лош пример.
Представи си, че Милисънт Ройс реши да се обади на нейна бивша колежка, за да поиска препоръка. Внимавай, смъмри се Лейси, внимавай.
Точно тогава дойде първото спасително позвъняване за деня.
В дванайсет Лейси замина на обяд с Кейт Ноулс.
— Ще се върна в два — обеща тя, — а след това ще хапвам по сандвич в офиса, така че ще можеш да излизаш. Аз ще стоя тук.
Лейси пристигна в „Радисън“ в 12:25 и завари Кейт да седи на масата и да дъвче хлебче.
— Това ми е и за обяд, и за закуска — обясни тя, — затова започнах. Надявам се, че не сърдиш.
Лейси се настани на стола срещу нея.
— Не, разбира се. Как върви представлението?
— Страхотно.
Поръчаха си омлет, салата и кафе.
— Най-важното свършихме — усмихна се Кейт — и сега мога да си призная, че съм малко любопитна. Сутринта говорих с Том и му казах, че ще обядваме заедно. Той каза, че за съжаление нямало да може да дойде с нас и поръча да ти предам много поздрави.
Кейт си взе още едно хлебче.
— Том ми разказа как си решила просто така да се преместиш да живееш тук. С какво толкова те заплени този град?
Отговаряй на въпросите с въпроси.
— Нали пътуваш често с трупата — отвърна Лейси. — Не ти ли се случва да запомниш някой град по-добре от друг?
— О, разбира се. По-хубавите места, като тук, както и не чак толкова хубавите. Нека да ти разкажа за особено неприятните…
Лейси се отпусна, докато слушаше разказа на Кейт, която говореше много увлекателно. Хората в шоу бизнеса обикновено са така, помисли си Лейси с тъга. Татко имаше същата дарба. Той можеше да направи и списъка за пазаруване да звучи интересно.
По време на втората чаша кафе Лейси успя да насочи разговора към Бил, онзи познат, за който Кейт беше споменала преди.