— Нямаше какво да ви кажа — възмути се Лейси. — Инспектор Слоун ме попита дали познавам Хедър Ланди. Отговорът, който му дадох и който е чистата истина, беше, че не я познавам. Просто и аз, както вероятно още хиляди театрални зрители, са я гледали да играе в някой мюзикъл. Ако гледам довечера някой филм с Робърт де Ниро, трябва ли да кажа, че го познавам?
— Добре, госпожице Фаръл, разбрах — отвърна той без капка хумор в гласа. — Значи е станало дума за постановката на „Годеникът“. И какво след това?
Лейси стискаше здраво слушалката в дясната си ръка и впи ноктите на лявата ръка в дланта си, за да запази спокойствие.
— След като Кейт е участвала в постановката, беше ясно, че е познавала Хедър Ланди. Така че я попитах и после се заговорихме за Хедър. Тя сама ми разказа, че Изабел Уеъринг била разпитвала всички от трупата дали Хедър не е била особено разстроена през последните няколко дни преди смъртта й и ако е било така, дали знаят каква може да е била причината.
Болдуин звучеше леко умилостивен.
— Много умно от ваша страна. И какво й казала тя?
— Казала същото, което Изабел била чула от всичките познати на Хедър. Да, Хедър била разтревожена. Не, не била казала на никого какво я тревожи. Но тогава спомена още нещо и затова ви се обаждам, а именно, че Кейт смятала да се свърже с майката на Хедър, за да й каже нещо, което си била спомнила. Тя постоянно пътува и не знае за смъртта на Изабел.
Лейси отново заговори бавно и внимателно.
— Кейт Ноулс има приятел, който живее в Ню Йорк. Казва се Бил Мерил и работи в инвестиционна банка „Чейс“. Явно е приятел с Рик Паркър или поне го познава. Бил казал на Кейт, че си приказвал нещо с Хедър в апре-ски бара на хижата в Стоу следобеда преди тя да загине. Когато Рик влязъл, тя прекъснала разговора и незабавно напуснала бара.
— И той е сигурен, че това е станало следобеда преди Хедър да загине?
— Така каза Кейт. Според нея излизало, че Хедър много се била разстроила, когато видяла Рик. Попитах я дали има някаква представа защо Хедър е реагирала така остро и Кейт обясни, че явно Рик знаел нещо за Хедър от времето, когато тя току-що се била преместила да живее в Ню Йорк, четири години преди това.
— Госпожице Фаръл, искам да ви попитам нещо. Вие сте работили в агенцията „Паркър & Паркър“ близо осем години. Заедно с Рик Паркър, нали така?
— Точно така. Само че до преди три години Рик работеше в уестсайдския офис.
— Ясно. И по време на вашата работа с Изабел Уеъринг той никога не ви е споменавал, че познава или може би е чувал за Хедър Ланди?
— Не, не е споменавал. Искам да ви напомня, господин Болдуин, че сега съм тук, защото Рик Паркър ми даде името на Къртис Колдуел, който уж бил служител на престижна адвокатска фирма. Рик е единственият човек в офиса, който е говорил, или поне твърди, че е говорил с убиеца на Изабел Уеъринг. Не ви ли се струва, че би било естествено през времето, когато водех клиенти в апартамента и разказвах на Рик за Изабел и за фикс идеята й за смъртта на дъщеря й, да ми каже, че е познавал Хедър? Аз определено смятам, че би било нормално да го направи — натърти тя накрая.
Предадох дневника на полицията в деня след убийството на Изабел, размишляваше междувременно Лейси. Още тогава им казах, че съм дала копие от дневника на Джими Ланди, както бях обещала. Дали съм казала, че Изабел ме помоли да го прочета? Дали съм споменавала, че съм го преглеждала? Тя потърка чело с ръка, напрягайки всички сили да си спомни.
Дано не ме попитат кой точно ме е завел на гости, каза си тя. Няма начин да не се сетят, че името на Том Линч го има в дневника. Няма да им отнеме много време да загреят, че всичко това не е било случайно.
— Дайте да обобщим нещата — намеси се пак Болдуин. — Значи твърдите, че човекът, видял Рик Паркър в Стоу, се казва Бил Мерил и работи в инвестиционна банка „Чейс“?
— Да.
— И цялата тази информация ви е била предадена неволно по време на случаен разговор с Кейт Ноулс?
Търпението на Лейси се изчерпа.
— Господин Болдуин, за да ви осигуря всичката тази информация, се наложи да злоупотребя с доверието на една много симпатична и талантлива актриса, която бих предпочела да ми бъде приятелка. Наложи ми се да я лъжа, както лъжа всички хора, с които се срещам в Минеаполис, с изключение на Джордж Свенсън, разбира се. В мой интерес е да събера цялата информация, която би могла да доведе до връщането ми към нормален живот на пълноценно човешко същество. На ваше място бих била по-загрижена да проуча връзката на Рик Паркър с Хедър Ланди, вместо да се държа така, сякаш съм си измислила всичко това.