— Не съм казвал нищо подобно, госпожице Фаръл. Незабавно ще проучим тази информация. Трябва обаче да признаете, че не всеки от свидетелите по програмата за защита се натъкват случайно на приятелките на същата мъртва жена, убийството на чиято майка е станало причина за включването им в програмата.
— Не са много и майките, които биват убити, защото се съмняват в случайната смърт на дъщеря си.
— Ще проверим случая, госпожице Фаръл. Сигурен съм, че вече са ви предали, но понеже е много важно, ще ви го кажа и аз. Настоявам да сте изключително внимателна и да не се отпускате и за миг. Казахте, че сте се запознали с нови хора — това е чудесно, но внимавайте какво говорите пред тях. И по всяко време, винаги, внимавайте. Дори един единствен човек да знае къде се намирате, ще трябва да ви преместим на ново място.
— Не се тревожете за мен, господин Болдуин — отвърна Лейси и сърцето й отново се сви, като се сети, че е казала на майка си за Минеаполис.
Когато затвори телефона и тръгна да излиза от стаята, Лейси се чувстваше така, сякаш носеше на плещите си цялата вселена. Болдуин практически не беше обърнал никакво внимание на думите й. Изглежда въобще не придаваше значение на връзката, която Рик Паркър може би е имал с Хедър Ланди.
Лейси нямаше откъде да знае, че в мига, в който остави слушалката, федералният прокурор Гари Болдуин се обърна към сътрудниците си, които също бяха слушали телефонния разговор.
— Най-после някакъв пробив! Паркър явно е вътре в играта.
След кратка пауза той добави:
— А Лейси Фаръл явно знае повече отколкото ни казва.
34
Изглежда не съм бил прав за Алис, мислеше си Том Линч, докато си вземаше душ на излизане от спортната зала „Туин ситис“. Може би се е засегнала от това, че я изоставих на онова парти. Вече втори ден не идва в залата.
И по телефона не се обади.
От друга страна, Кейт му се обади да каже, че е обядвала с Алис, която й се обадила да я покани. Значи поддържаше връзка с поне един член на семейството, каза си той.
Да, но защо не ми се обади, пък ако ще да каже само, че не може, или може би не се беше прибрала навреме, за да му се обади за вечеря?
Той излезе от душа и се изтри енергично с кърпата. От друга страна, Кейт беше споменала, че Алис е започнала работа. Може би затова е всичко това, реши той. А може би в цялата работа имаше и друг мъж? А може би беше болна?
Том знаеше, че Рут Уилкокс обикновено знае всичко и преди да излезе се спря на гишето при нея.
— Алис Карол и днес не се появи — опита се да каже небрежно той. — Да не би да идва вече по друго време?
Забеляза искрицата на любопитство в очите на Рут.
— Всъщност, тъкмо се готвех да й се обадя, за да я питам дали не й се е случило нещо — отвърна тя. — Беше толкова редовна, две седмици идваше всеки ден. Чудя се какво ли е станало?
Рут се усмихна лукаво.
— Защо пък да не й се обадя още сега? Ако се свържа, да й кажа ли, че си питал за нея и да ти я предам?
О, не! Сега цялата зала ще разбере, че между мен и Алис има нещо, печално отбеляза Том. Е, ти сам започна, напомни си той.
— Ти си истинска душица, Рут — каза той гласно. — Разбира се, ако се обади, дай да говоря с нея.
След четири позвънявания Рут каза:
— Много жалко. Изглежда я няма, но телефонният й секретар работи. Ще й оставя съобщение.
Съобщението, което остави, гласеше, че двамата с един много привлекателен господин се чудели къде може да е Алис.
Е, това поне ще я накара да се обади. Ако не й се излиза с мен, бих искал поне да го знам. Интересно дали няма някакъв проблем?
Той излезе и постоя известно време на улицата, докато реши какво точно да прави. Ако беше видял Алис в залата, щеше да я покани на вечеря или на кино, поне плановете му бяха такива. В Централното кино даваха новия филм, получил първа награда в Кан. Винаги можеше да отиде и сам, но просто не му се искаше да го прави точно сега.
Както стоеше на тротоара и се чудеше, му стана студено. Накрая повдигна рамене и си каза на глас:
— Защо пък не?
Ще отиде до дома й. Ако има късмет, може да я завари там и да я попита дали не иска да дойде с него на кино.
Опита да я набере пак от телефона в колата. Още не се беше прибрала. Паркира до тротоара пред сградата и взе да я оглежда, припомняйки се, че Алис живееше на четвъртия етаж и прозорците й гледаха точно над главния вход. Прозорците й бяха тъмни.
Ще почакам малко, реши Том, и ако не се появи, ще си взема нещо за ядене и ще отложа киното.
Минаха четиридесет минути. Тъкмо се канеше да тръгва, когато една кола спря на полукръглата алея през входа. Вратата от страната на пътника се отвори и той видя как Алис излезе и се мушна във входа на сградата.