— Да, знам колко обичаш да играеш скуош.
Мона Фаръл наистина се зарадва.
— Обичам те, скъпа. Много ми липсваш. Довиждане — промълви тя накрая.
И забърза към колата, като си мислеше, че поне може да каже на Кит, Джей и Алекс с какво се занимава Лейси през свободното си време.
40
В петък вечер Том Линч смяташе да изпие едно питие с братовчедка си Кейт след представлението. Това беше последното представление на трупата в Минеаполис и той искаше да се сбогува с нея. Освен това се надяваше, че тя ще успее да го развесели. Откакто Алис Карол му каза, че в живота й имало друг мъж, той се чувстваше подтиснат и в резултат на това нищо не му вървеше. Продуцентът на предаването на няколко пъти го подсещаше да си погледне получените обаждания, а пък и самият той чувстваше, че звучи плоско по време на интервютата с гостите.
В събота вечер в театър „Орфей“ имаше премиера на „Пътуващ театър“, представен от някаква пътуваща трупа, и пръстите просто го сърбяха да набере номера на Алис и да я покани да го гледат заедно. Даже си беше намислил какво ще й каже: „Този път ще ти дам да изядеш последното парче пица.“
В петък вечерта той реши да отиде в спортната зала и да се поизпоти малко. Срещата му с Кейт беше чак в единайсет, нямаше какво друго да прави дотогава. Трябваше да си признае, че тайничко се надяваше да завари там Алис, за да поговорят и тогава може би тя щеше да си признае, че не е чак толкова сигурна за този мъж в живота й.
На излизане от мъжката съблекалня се огледа, но беше повече от ясно, че Алис Карол я няма там. Всъщност вече знаеше, че не се е появявала цяла седмица.
През стъклената преграда на офиса се виждаше как Рут Уилкокс разговаря сериозно с възрастен господин с посивели коси. Забеляза как Рут няколко пъти тръсна глава и дори му се стори, че забелязва известна неприязън в изражението й.
Какво ли иска пък този, може би отстъпка в цената, каза си Том. Трябваше да потича, но му се искаше да попита Рут дали е чувала нещо за Алис.
— Том, да знаеш какви новини имам за теб! — посрещна го въодушевено Рут. — Затвори вратата. Не искам никой друг да чуе.
Том се досети, че новините трябва да са свързани с Алис и със сивокосият господин, който току-що излезе отвътре.
— Този човек каза, че търси Алис — довери му Рут, която чак се задъхваше от вълнение. — Бил й баща.
— Баща ли? Глупости. Алис ми каза, че баща й починал преди много години.
— Може и така да ти е казала, но това е баща й. Или поне така твърди. Показа ми даже нейна снимка и попита дали съм я виждала.
Журналистическите инстинкти на Том се събудиха.
— Ти какво му каза? — предпазливо попита той.
— Нищо не съм му казала. Откъде да знам дали не е данъчен служител или нещо подобно? Казах му, че не знам. После той ми разказа, че дъщеря му и жена му се били скарали жестоко, разбрал бил, че дъщеря му се е преместила преди четири месеца в Минеаполис. Жена му била много болна и много държала преди да умре да се сдобри с дъщеря си.
— Звучи ми като пълна измислица — отсече Том. — Надявам се, че не си му дала никаква информация за нея.
— Не, разбира се — твърдо рече Рут. — Казах му само да си остави името и ако установя, че въпросната млада дама членува в нашия клуб, ще й кажа да се обади вкъщи.
— Той не ти ли каза как се казва и къде е отседнал?
— Не.
— Не ти ли се струва доста странно?
— Господинът подчерта, че би предпочел да не казвам на дъщеря му, че я търси. Не искал отново да изчезне. Стана ми жал за него. Чак се просълзи.
Едно съм сигурен по отношение на Алис Карол, помисли си Том — независимо за какво са се скарали, тя не е от хората, които биха обърнали гръб на майка си, особено при положение, че е на смъртно легло.
Хрумна му и още една мисъл, която му се стори особено примамлива. Ако Алис не казва истината за семейството си, може би и мъжът, за когото спомена, не съществува, каза си той. Това го накара да се почувства значително по-добре.
41
Инспектор Ед Слоун беше на смяна от осем до четири, но в пет и половина часа в петък следобед той все още беше в участъка, седнал на бюрото, върху което беше разстлано досието на Рик Паркър. Радваше се, че е петък. Надяваше се, че поне през почивните дни федералните служби ще го оставят на мира.
Последните два дни цареше голяма суматоха. От вторник, когато Рик Паркър не се появи на уговорената среща, и без това трудните взаимоотношения между нюйоркската полиция и федералния прокурор станаха открито враждебни.
Слоун направо побесня, защото едва когато двама федерални агенти пристигнаха да питат за Паркър, Гари Болдуин си призна, че разполага със свидетел, който да докаже, че Рик е бил в хижата в Стоу същия следобед преди злополуката с Хедър Ланди.