Дейвид Балдачи
Бягството
(книга 3 от "Джон Пулър")
В памет на Кейт Бейли и Рут Рокхолд. Много ни липсвате.
1
Затворът приличаше по-скоро на университетски кампус, отколкото на място, където се излежават присъди от десет и повече години за извършени под пагон престъпления. В него нямаше наблюдателни кули, но имаше двойна четириметрова ограда, въоръжени патрули и многобройни камери, чиито електронни очи следяха всеки квадратен сантиметър от терена. Разположен в северния край на армейската база Форт Левънуърт, Федералният военен затвор се простираше върху сто и шейсет декара гъсти канзаски гори край брега на Мисури — една опасана с бодлива тел могила от тухли и бетон сред море от зеленина. ФВЗ беше най-строго охраняваният и най-големият мъжки военен затвор в Съединените щати.
На шест километра южно от него се намираше Федералният затвор за цивилни. Наблизо бе разположен и Областният военен затвор, както и един частно управляван изправителен лагер, чиито обитатели закръгляха на пет хиляди общата бройка на лишените от свобода във Форт Левънуърт. В опит да се възползва от този факт местната туристическа агенция беше включила в своята рекламна брошура кратък материал, озаглавен „Да излежиш присъда в Левънуърт“.
Федералните долари се изсипваха като пълноводна река върху тази част на щата Канзас, а немалко от тях прескачаха като зелени скакалци и границата с щата Мисури, като подпомагаха местната икономика — най-вече фирмите, предлагащи на военнослужещите в базата пушени ребърца, студена бира, бързи коли, евтини проститутки и всичко останало.
Във ФВЗ имаше четиристотин и петдесет затворници, разпределени в единични килии в няколко строго охранявани отделения, включително в тъй наречената Специална зона. Повечето затворници в СЗ излежаваха присъди за сексуални престъпления. Те бяха млади и щяха да прекарат дълго време зад решетките.
Във всеки момент около десетина затворници изтърпяваха наказания в СЗ. Вратите бяха от солидна стомана, а не с решетки. В долната им част имаше процеп за храна, през който беше възможно и поставянето на окови — за случаите, при които някой трябваше да бъде преместен. Тук за разлика от повечето затвори дисциплината беше на висота. Нямаше никакви борби за надмощие между затворниците и техните надзиратели. Алинеите и точките на военния устав бяха пълновластни господари, на които се отговаряше кратко и ясно: „слушам, сър“ или „съвсем не, сър“.
Във ФВЗ имаше и отделение за осъдени на смърт, в момента заето от половин дузина затворници, сред които и мъжът, получил известност като „убиеца от Форт Худ“. Стаята за екзекуции се намираше в съседство с килиите на смъртниците. Въпросът дали и кога някой ще получи смъртоносната инжекция, зависеше изцяло от съдиите и адвокатите, но до този миг вероятно щяха да изминат години, през които щяха да бъдат похарчени милиони долари за адвокатски хонорари и съдебни разноски.
Нощта отдавна беше настъпила. Едно от малкото доказателства за някаква дейност бяха светлините на частен „Пайпър“, който излиташе от близкото военно летище „Шърман“ В момента времето беше тихо, но радарите вече бяха засекли набиращата мощ буря на север от армейската база. Друга, зародила се над Тексас, летеше към Средния запад със скоростта на влак без спирачки. Тя съвсем скоро щеше да се сблъска опустошително с бурята от север. Целият район беше притихнал в очакване.
Двата фронта се срещнаха три часа по-късно. Небето се раздра от назъбени светкавици, изля се порой, придружен от ураганни ветрове.
Първо прекъсна електричеството. Жиците се късаха като конци от падащите клони. После дойде ред и на телефонните връзки. Пътищата бяха блокирани от изкоренени дървета. Международното летище на Канзас Сити беше затворено навреме, а свалените от самолетите пътници задръстиха терминала, където безмълвно благодаряха на Бог, че са останали на твърда земя, вместо да бъдат подмятани от мощния ураган.
Във ФВЗ всичко изглеждаше наред. Надзирателите правеха своите обиколки, а свободните от дежурство пиеха кафе в стаята за почивка; разменяха си шепнешком незначителни реплики — от онези, благодарение на които смяната протичаше по-лесно. Никой не споменаваше за бушуващата навън буря, защото всички бяха добре защитени във вътрешността на истинска крепост от бетон и стомана. Крепост, която наподобяваше самолетоносач, попаднал на силен вятър и бурно море. Чувството не беше приятно, но всички бяха убедени, че стихията скоро ще отмине.