Там прекоси един дълъг коридор и спря пред стаята, която делеше с няколко колеги. Вътре нямаше никой. Той придърпа лист хартия и започна да драска по него, за да успокои нервите си след внезапната, но очаквана среща с брат си. Това продължи двайсетина минути.
Макар и беглец, брат му звучеше спокойно и уверено. Пулър го остави да диктува условията просто защото винаги го беше правил. Робърт открай време беше лидерът.
Пулър си даваше сметка, че положението нямаше да се промени, дори ако по-големият беше той, а не Робърт. Така стояха нещата между тях.
Изчака още двайсет минути, като използва времето да свали парадната си униформа и да облече всекидневната. Напусна сградата през задния вход и се насочи към служебния гараж. Там се разписа за един седан с четири врати, с който напусна базата през друг изход.
Измина трийсетина километра по черни пътища, използвайки всички тактически прийоми, които познаваше.
Завиваше вляво или вдясно, връщаше се обратно, спираше, ускоряваше и намаляваше. Искаше да бъде абсолютно сигурен, че никой не го следи. Накрая паркира на осемстотин метра от „Холидей Ин“ и пое пеша, използвайки прикритието на гората и малките жилищни комплекси.
Пикапът с канзаски номера беше паркиран пред стая 103. Пулър предпазливо мина покрай него и провери както купето, така и каросерията. Вратата на мотелската стая се отвори няколко секунди след почукването му, но в този кратък миг той забеляза лекото помръдване на пердето.
Не влезе веднага. Дланта му докосна ръкохватката на пистолета в кобура.
— Боби?
— Чисто е, младши.
Пулър влезе и заключи вратата след себе си. Малката стая беше осветена само от нощната лампа до леглото. Брат му седеше на стол в ъгъла. Зад отворената врата до него се виждаше част от банята. На леглото лежеше сак.
Пулър седна до него и погледна към брат си.
— Някакви проблеми по пътя насам? — попита Робърт.
— Отделих си достатъчно време. Ако някой е успял да ме проследи, значи заслужава победата.
Робърт стана и разтвори ръце.
— Адски се радвам да те видя, Джон!
Пулър се изправи срещу него. Прегръдката беше здрава и продължителна, придружена от взаимно потупване по гърба.
Пулър забеляза навлажнените очи на Робърт и усети, че и самият той се е просълзил. Струваше му се необичайно, че вижда брат си като свободен човек. Чувството беше страхотно, но мимолетно.
Робърт се върна на стола, а Пулър зае мястото си на леглото. За момент никой от двамата не проговори.
— Как успя да ме откриеш? — проговори най-накрая Джон.
— Реших, че няма смисъл да те проследявам, поне в началото — отвърна Робърт. — Вместо това проследих друг човек, който ме отведе директно във Военния клуб.
— Кой беше този човек?
— Донован Картър. Прихванах го още във Форт Белвоа. А когато ти се появи в клуба, почти паднах от изненада.
— Защо реши да следиш точно Картър?
— Опитвам се да правя това, което правиш и ти: да разреша проблемите.
— Тоест да разбереш кой и защо те е натопил?
Робърт кимна.
— Сюзан Ренълдс се оказа една от тях.
— Разговаряхме с нея. Тя е уведомила Картър за твоето посещение, твърди, че си я заплашвал. А на всичкото отгоре уж си й инжектирал някаква отрова.
Робърт протегна телефона си и натисна някакво копче. В стаята прозвуча записът на разговора с Ренълдс.
— Разбира се, това не доказва нищо. Тя спокойно може да твърди, че е изрекла тези думи, за да не я убия. А в инжекцията нямаше отрова. Оставих я да си мисли така, а накрая я приспах със силен седатив.
— Руснаци? — вдигна вежди Джон.
— По-скоро не. Разбра ли за Найлс Робинсън?
— Мотивът му е бил здравословното състояние на детето, нали?
— Да. Когато го застреляха на Юниън Стейшън, с него говорехме по телефона.
— И аз така си помислих.
— Нима? Е, не бих казал, че съм изненадан. Записал съм и този разговор. Основен момент в него беше предположението му, че някой не е искал да започна работа в РНП.
— Кой?
— Така и не успя да ми каже.
— Дофри е заел мястото ти в РНП. А след това е бил прехвърлен в кибер командването.
— И сега е мъртъв.
— Откриха тялото му в моята мотелска стая в Канзас.
— Видях те там в компанията на някаква жена, но не знаех, че са го намерили в твоята стая.
— Жената се казва Вероника Нокс, агент на УРС. Познаваш ли я?
— Не — каза Робърт и погледна брат си. — Предполагам, че имаш много въпроси към мен.
— И някои отговори. ФВЗ? Изпратили са един украинец да те убие след аварията с тока. Помогнала му е капитан Макри, която Нокс по-късно ликвидира по време на престрелка.