Выбрать главу

— А за какво тогава? Ако са предатели, със сигурност търгуват с тайни.

— Може би. Но въпреки това мисля, че има и нещо повече.

Пулър се замисли върху думите му.

— Между другото, успях да разбера как Ренълдс е пъхнала онзи диск в джоба ти — каза той.

— Как?

— Баща й е бил илюзионист, а тя му е асистирала. Убеден съм, че пръстите й са много ловки.

— Сигурно си прав.

Братята се спогледаха.

— А сега какво? — попита Джон.

— Разкажи ми какво друго си разкрил — каза Робърт. — Сигурен съм, че е много.

Джон се подчини. Съвсем ясно усещаше, че умът на брат му работи на пълни обороти — възприема фактите и ги складира в различните ниши на паметта.

— А ти докъде стигна? — попита той.

Робърт му обясни.

— Значи мислиш, че става въпрос за заговор?

— Да. Един човек не може да го направи.

— Казах ли ти, че ме отвлякоха?

— Да.

Джон дълго мълча, заковал поглед в лицето на брат си.

— Ти ли стреля в прозореца?

— Добре беше, че съм наблизо да ти помогна — бавно каза Робърт. — Познавам те и си давам сметка, че сигурно щеше да се справиш и сам, но въпреки това се зарадвах на тази възможност. През последните две години нямаше как да ти помагам.

— Не съжалявай, Боби. Ти ми спаси живота. Между другото, можеше още там да ми се обадиш.

— Помислих си го — въздъхна Робърт. — Но това щеше да те постави в неприятна ситуация, защото трябваше да ме арестуваш.

— Но сега се срещнахме. Защо?

— Не бях сигурен дали ще имам друг шанс — каза той. — Давам си сметка колко много хора ме търсят. Отлично тренирани хора, които са добри в работата си. Аз… Аз просто исках да чуеш моята гледна точка. Исках да знаеш, че…

— Дори за миг не съм си помислил, че си виновен — твърдо отсече Пулър.

— Е, знаеш, че не е така — каза брат му с усмивка. — Няма как да си бил сигурен.

— Научих за заплашителното писмо, което си получил в килията си.

— Как научи? — стопи се усмивката на Робърт.

— Няма значение. Скочил си в дълбокото, за да спасиш татко и мен. Обръщайки гръб на кариерата си, на години от живота си, на всичко, Боби.

— Бях доста самонадеян — призна Робърт. — Така и не повярвах, че ще ме осъдят, без да съм виновен. Много наивно от моя страна.

— Но въпреки това си рискувал.

— Не можех да позволя да се случи нещо лошо на семейството ми — тихо отвърна той. — Имам само вас двамата.

— Подозираш ли кой стои зад всичко това?

— Не. Ти обаче спомена, че един от похитителите ти се е обявил за патриот. Това е много интересно, но едновременно с това и тревожно.

— Защо тревожно?

— Защото опитът ме е научил, че патриотизмът, едно положително качество, може да стане изключително опасен, когато е използван с нечисти намерения.

— Но все още не знаем за какви намерения става въпрос — отбеляза Пулър.

— Според мен вече можем да хвърлим известна светлина по въпроса.

— Как?

— На мен ми пречат да се прехвърля в РНП, мястото ми е заето от Дофри. Мисля, че това заслужава един по-задълбочен анализ.

— Но каква може да е причината за това?

— Аз съм честен и праволинеен. Не могат да ме купят. Знам, че тези думи звучат странно в устата на осъден за предателство, но това е истината. А Дофри би могъл да е точно обратното.

— И по тази причина са го предпочели — каза Джон. — Картър твърди, че РНП е изключително важна институция за отбраната на Съединените щати.

— В много отношения РНП е отбраната на Съединените щати.

— Тоест един предател би могъл да нанесе големи щети, така ли?

— Катастрофални.

— Какво знаеш за Дофри? Как е успял да се издигне толкова високо, без никой да не го подозира в нищо?

— Само ако действително е бил виновен, но ние все още нямаме категорични доказателства за това. Тук възникват и други въпроси: ако е виновен, кой може да каже кога е преминал на другата страна или какви са били мотивите му?

— Но защо го убиха, ако наистина е бил предател?

— Ти спомена, че Дофри е бил част от екипа, който ти е възложил разследването на моя случай.

— Така е.

— Следователно е твърде възможно да се е включил в този екип с единствената цел окончателно да обърка разследването. Може би се е надявал, че ти ще ме откриеш, а той ще направи всичко възможно, за да не се върна жив в затвора.

— Но как би могъл да им навредиш?

— Не знам. Нещо трябва да е причинило промяната в отношението им.