— Добре, приемаме, че това е вярно. Но нека се върнем на въпроса защо са ликвидирали Дофри.
— Основната причина за премахването на оперативен агент е очевидна.
— Решил е да им обърне гръб?
— Може би съвестта му е заговорила и той е отказал да премине границата и да спомогне за хладнокръвното убийство на невинен човек.
— Но това означава, че е подписал собствената си смъртна присъда.
— Да — каза Робърт и разтърка коленете си с длани. — Въпросът е как бихме работили заедно, без да привличаме внимание?
— Чрез телефони с предплатени минути.
— Можем да използваме онзи шифър, който измислих, докато бяхме деца.
— Винаги си твърдял, че той е непробиваем.
— Май е дошло времето да го изпробваме.
— И още нещо, Боби…
— Да?
— Искам да прочетеш едно писмо.
— Писмо ли? — присви очи брат му. — От кого?
Пулър отвори файла и му подаде телефона.
— Просто го прочети.
Робърт се подчини. На лицето му беше изписано любопитство. Писмото беше сравнително кратко, но пет минути по-късно той продължаваше да чете. Явно го препрочиташе.
Накрая вдигна глава и върна телефона на брат си.
— Ето защо са променили обвинението от шпионаж в държавна измяна — каза Пулър, наблюдавайки го внимателно.
— Това е разликата между живота и смъртта — глухо отвърна Робърт. Изглеждаше така, сякаш енергията внезапно беше напуснала тялото му. — Никой не ми е казвал за съществуването на подобно писмо.
— Аз научих за него съвсем скоро.
Пулър сведе очи към дисплея. Писмото на баща му беше необикновено. Внезапно изпита желанието да го прочете още веднъж, след като брат му вече се беше запознал с него. Беше длъжен да го направи заради двамата си най-близки хора на света.
Прочисти гърлото си и започна:
— „Аз имах честта да служа на родината си четири десетилетия. Хората, които мислят, че ме познават, вероятно са убедени, че за мен това е било най-важното нещо на света. Но грешат. Венецът на живота ми беше и винаги ще бъде отглеждането на двамата ми синове, които са изключителни хора. Разбира се, Бог отдавна ни е показал, че това е най-висшата цел на всеки човек. Аз отсъствах от много важни събития в техния живот, но ги обичам повече от всичко, което съм имал. Това е причината днес да се обърна към вас, господа. Не като човек, който вижда как се разрушава кариерата на мъж в разцвета на силите му, а като баща на един млад човек с необикновен ум, мил и изключително добросърдечен, човек, който без никакво съмнение е невинен по всички обвинения, които сте му повдигнали. Надявам се, че времето ще потвърди правотата на тези думи. И ако Бог е милостив, аз ще дочакам неговата невинност да се докаже с всичките си останали сили и обичта, която изпитвам към първородния ми син майор Робърт У. Пулър.“
Джон млъкна, усетил как гласът му пресеква. Престана да чете и вдигна глава.
Робърт понечи да каже нещо, но после опря лакти на коленете си и наведе глава.
Джон се премести до него и го прегърна през раменете.
Дълго останаха така. Двама едри, силни и смели мъже, изведнъж превърнали се в малки момчета, разтърсени от милите думи на един старец, които, за съжаление, бяха дошли твърде късно.
50
На следващата сутрин Пулър се срещна с Нокс във фоайето на хотел „Дабълю“. Тя веднага забеляза промяната в него въпреки усилията му да се държи нормално.
— Какво ти е?
— Снощи не можах да спя — каза той.
— Добре дошъл в клуба. Откакто те срещнах, не съм спала като хората една нощ.
Излязоха навън и се насочиха към колата му. Въздухът беше изненадващо хладен и свеж, подухваше лек вятър.
— А докато будува, замисли ли се малко повече над разговора ни с Донован Картър? — попита тя.
— Той ни даде повод да се върнем за още една среща с Ренълдс.
— Заради посещението на брат ти в дома й?
— Именно.
— По това време тя трябва да е на работното си място.
— Което е в Министерството на отбраната, а аз съм военен следовател. Нищо не ми пречи да я разпитам в службата й.
— Какво ще я питаш?
— Ще я накарам да ми разкаже за сблъсъка си с Боби. Искам да я наблюдавам, докато отговаря на въпросите ми.
— Езикът на тялото, а?
— Той често предлага повече, отколкото заподозреният иска да каже.
Предупредена по телефона, Сюзан Ренълдс ги посрещна в кабинета си — едно скромно по размери помещение, което изглеждаше едновременно претъпкано и подредено.
Изражението й беше спокойно. Покани ги да седнат, настани се срещу тях и зачака.
Пулър огледа кабинета, но не видя нищо, което да не е свързано с пряката й работа. Тази жена нямаше дори саксии.