— Като видя тази жена, изпитвам желанието да я удуша! — изръмжа Нокс, докато крачеха по коридора.
— Аз не — отвърна Пулър. — Бих я застрелял.
Тя вдигна глава да го погледне.
— Е, какви заключения си направи от езика на тялото й?
— По ирония на съдбата този път думите й бяха по-важни от езика на тялото.
— Какво искаш да кажеш?
Пулър знаеше, че Ренълдс не е ударила брат му с лампа. Боби не беше ранен. Но нямаше как да го сподели с Нокс, защото това би означавало да признае, че се е срещал с него. Имаше обаче и нещо друго.
— Проверих резултатите от токсикологичния тест, който са й направили. Нали помниш, че Картър спомена за него? Е, днес сутринта поисках и получих едно копие.
— Не са открили отрова.
— Не са, но в замяна на това са открили остатъци от седатив. Достатъчно силен, за да я приспи за известно време.
Нокс спря и Пулър беше принуден да направи същото.
— Седатив? — вдигна вежди тя. — Но защо никой нищо не споменава за него?
— Забравили са за токсикологичния тест в момента, в който е станало ясно, че няма отрова. Но аз съм от хората, които обичат да четат нещата докрай.
— Но защо седатив?
— Вероятно това е дело на брат ми.
— Защо? Нали е искал тя да проговори?
— За да може да изчезне след края на разговора.
— Защо й е трябвало да лъже, след като знае, че са й взели кръвна проба?
— Защото не е толкова умна, колкото си въобразява. Според мен не е обмислила версията си както трябва. Може би защото е заслепена от омраза към брат ми и на всяка цена иска да го натопи. На два пъти го нарече страхливец. Освен това знаеше, че ти си претърсила рафтовете и си открила пистолета между книгите. Затова и го спомена. Добрите лъжци винаги използват част от истината, за да придадат повече достоверност на думите си.
— Но това означава, че тя е лъгала за… буквално за всичко.
— Дори за миг не съм се съмнявал в това — отвърна Пулър.
51
Двама униформени охранители ги спряха малко преди да стигнат до изхода на сградата.
— Господин Пулър? Агент Нокс? — попита единият от тях с нашивки на сержант върху камуфлажната униформа.
— Да?
— Господин Картър желае да ви види.
Донован Картър ги очакваше в малката заседателна зала, свързана с кабинета му. С него имаше още един човек — на средна възраст, с гъста руса коса и пронизващи зелени очи. Подобно на Картър, той също носеше тъмносин костюм с бяла риза и раирана вратовръзка в убити тонове.
— Това е Блеър Съливан — представи го Картър. — Началник на нашия отдел за вътрешна сигурност.
Мъжът кимна, но запази мълчание.
— След снощния ни разговор… — започна Картър и млъкна, забелязан предупредителния поглед на Пулър. — Всичко е наред, господин Пулър. Включих господин Съливан в кръга на посветените, защото само той може да проследи нещата, които ме интересуват.
Съливан скръсти ръце пред гърдите си и направи всичко възможно да не гледа новодошлите.
Картър разгърна папката, която лежеше на бюрото му.
— Да започнем с финансовото състояние на Сюзан Ренълдс. Не знаех, че съпругът й е бил агент на ФБР, убит преди много години.
— Според нея го е блъснала кола — каза Пулър. — Убиецът така и не бил открит.
Картър погледна към Съливан, който пое нещата в свои ръце.
— Адам Ренълдс е имал застраховка живот за два милиона долара — обяви той.
— Защо толкова голяма? — вдигна вежди Пулър.
— Бил е агент на ФБР, имали са две малки деца. Подобна застраховка е имала и госпожа Ренълдс, тъй като често е пътувала извън страната по задачи на правителството. Вноските са били плащани редовно. Госпожа Ренълдс е получила парите от застраховката на мъжа си, с част от които е платила някои свои дългове, а останалите е инвестирала на името на децата. При това толкова добре, че самият аз бих потърсил финансови съвети от нея. Излишно е да добавям, че с течение на годините тези пари непрекъснато са се увеличавали.
Човекът млъкна и погледна Пулър.
— А картината на Хуан Миро в библиотеката й? — попита Нокс.
— Наистина е Миро, но част от ограничена серия подписани литографии. Разбира се, аз не бих могъл да си я позволя, но госпожа Ренълдс я е купила доста изгодно преди години. Въпросната покупка е надлежно отразена в данъчната й декларация.
— Извинявам се, че по време на разговора ни снощи нямах понятие за всичко това — обади се Картър.
— Вие ръководите организация с хиляди служители, сър — рече Съливан. — Няма как да сте запознат в детайли с финансовото състояние на всеки един от тях. Това е моя работа.