Новият телефон изпиука, преди да влезе в жилищния комплекс. Той паркира и го извади. Отговорът на брат му се оказа не по-малко дълъг от неговия есемес. Той побърза да се прибере в апартамента, където извади химикалка и хартия. Дешифрирането му отне около трийсет минути.
Брат му беше измислил този шифър още когато бяха момчета. Той се базираше върху концепцията за гъвкав код за еднократно ползване, за който беше чел, но с тази разлика, че неговият можеше да се използва многократно.
Беше наистина непробиваем, тъй като заместващият шифър се базираше на една измислена от Робърт история, която дълго време набиваше в главата на Джон, дума по дума. В резултат Пулър я запомни толкова добре, че нямаше никакви проблеми да я извика в съзнанието си дори след толкова години. Никой не беше в състояние да разбие кода, без да знае тази история до последния детайл.
В своя есемес Джон беше докладвал за резултата от срещите им с Ренълдс, Картър и Съливан, плюс фактите около финансовото състояние на Ренълдс. Дешифрираното съобщение на Робърт беше сбито и ясно: Прикрила е следите си много добре. Проучи обстоятелствата около смъртта на съпруга й, доколкото това е възможно. Фактът, че е бил агент на ФБР, ми се струва доста интригуващ. Тя не го е споменавала нито пред мен, нито пред някой друг от общите ни познати. Колкото повече вниквам във враждебността й към мен, толкова повече нараства убеждението ми, че именно тя е човекът, за когото Найлс Робинсън намекна при последния ни телефонен разговор. Мисля, че завистта не е била водещ мотив. Целта е била на моето място да бъде назначен Тим Дофри. Налага се да го проучиш много подробно. Постарай се да разбереш всичко, което е свързано с кариерата му. Наистина всичко, Джон.
Втората част беше колкото изненадваща, толкова и интригуваща: Много важно е и участието на Ренълдс в преговорите за съкращаване на ядрените оръжия. При нашата „среща“ тя го спомена, но аз не обърнах нужното внимание. Направих го едва сега, след като тя го е казала и на теб. Опитай се да разбереш каквото можеш, защото вероятно има пряка връзка със сегашното й назначение. Тоест контактите на високо ниво, които търсим.
Преди да изтрие съобщението, Пулър остана известно време с втренчен поглед върху втората му част. Добре разбираше какво иска да каже брат му. Ако Ренълдс е шпионин, задачите й през годините със сигурност не са били еднократни. Всеки шпионин се стреми да проникне там, където пораженията от предателската му дейност ще са най-големи.
Същевременно съзнаваше, че Ренълдс не е могла да действа сама. Зад нея би трябвало да стои личност с достатъчно авторитет и власт. А такива личности не бяха много.
Твърде възможно беше Донован Картър да е един от тях.
На снощната среща в бара шефът на АОЗС ги бе изслушал, за да разбере какво знаят. А след това бе запознал Ренълдс, за да се подготви за днешната среща с тях. Въпреки че финансовото й състояние беше изяснено, Пулър продължаваше да мисли, че тази жена лъже.
Написа кратък отговор на брат си и прибра телефона. Трябваше да се залавя за работа.
Първата задача щеше да бъде покойният бригаден генерал Тим Дофри.
След многобройни телефонни разговори, интернет проучвания и едно кратко отскачане до базата на ВВС в Болинг Пулър успя да събере изобилие от материали, свързани с убития генерал. В момента седеше във фоайето на хотел „Дабълю“ и преглеждаше записките си. Все още не се беше чул с Нокс, но очакваше, че тя всеки момент ще се появи.
Кариерата на Дофри се беше развивала по доказаната формула — упорит труд, изпълняване на всички изисквания за повишение, постоянство в търсенето на шансове за реализация. В това отношение той по нищо не се беше различавал от хилядите мъже и жени, които правят същото. Но неговите качества и умения не бяха свързани с бойното поле, а с технологиите. Поне такова беше убеждението на много от колегите му в Пентагона. Те бяха категорични, че Дофри е бил харесван от всички, а смъртта му е огромна загуба за отбраната на страната.
Пулър систематизира всичко това и го изпрати на брат си.
След това се зае с мъртвия съпруг на Ренълдс. Изрови в интернет куп материали, свързани с неговата смърт. Адам Ренълдс беше работил във вашингтонското оперативно бюро и още ненавършил трийсет години, беше блъснат и убит на място от кола в близост до дома си.
Пулър се свърза със свой познат в оперативното бюро, който добре си спомняше случая и преди години дори беше работил с Адам. Оказа се, че съпругът на Сюзан е бил сред малцината агенти на ФБР, застигнати от насилствена смърт, макар и не при изпълнение на служебните си задължения.