— Прибирал се е пеша от кафенето в близкия мол — уточни неговият контакт.
— Откъде знаеш?
— Доколкото си спомням, открили са чашата му от кафе на три-четири метра от тялото. Впоследствие един от сервитьорите е казал, че го е видял да влиза.
— Къде точно се е случило това?
— В Бърк, Вирджиния. Съпругата му каза, че често се отбивал там. Адам обичаше кафето, като повечето от нас.
— Тя била ли си е вкъщи по време на инцидента?
— Не. Била е в чужбина, не помня къде. Тя също работеше за армията.
— Но по онова време децата им са били малки — отбеляза Пулър. — На кого са ги оставяли?
— Не мога да ти кажа. Може би са били достатъчно пораснали, за да останат за няколко минути сами. Знаеш, че в онези години нещата бяха различни. Всеки можеше да остави децата си за известно време без надзор, без да го хулят във Фейсбук.
— Не са открили шофьора, така ли?
— Не. Било е доста късно вечерта. Ударен е на място, където няма къщи. Никой нищо не е видял.
— Ти помисли ли си, че може да е бил предварително избрана мишена? За нещо, свързано с работата му?
— Винаги допускаме подобна възможност. Но официалното заключение беше, че е бил блъснат от пиян шофьор, който е избягал. Жалко, защото Адам беше добро момче.
— Имаше ли щастлив брак? Знаеш ли нещо повече за личния му живот?
— Мисля, че бракът му беше като всеки друг. Но ние с него не бяхме близки приятели. Виждал съм жена му няколко пъти, стори ми се нормална. Според Адам тя постоянно пътувала. Защо питаш?
— Без причина. Просто изяснявам някои неща.
— За смъртта на Адам ли? След толкова години?
— Може би ще изскочи нещо, което е свързано със сегашното ми разследване. Предполагам, че не знаеш къде са децата им днес. Чух, че синът им е станал юрист.
— Така е. Всъщност той работи за Бюрото. Явно е пожелал да тръгне по стъпките на баща си. Поне частично…
— Имаш ли координатите му?
— Пред очите ми са. Но ще ти ги предоставя при условие, че някой ден ще ми разкажеш за какво, по дяволите, става въпрос.
— Обещавам. Благодаря ти.
Пулър си записа информацията и прекъсна връзката. После набра номера на Дан Ренълдс, който работеше в централния офис на ФБР във Вашингтон. Представи се и обясни причината за обаждането си. Очакваше, че младежът или ще го затрупа с въпроси, или ще му затвори.
Но Ренълдс го изненада.
— След двайсетина минути мога да се срещна с вас в „Дънкин Донътс“, който се намира точно срещу офиса — обяви той.
Изненадан от предложението, Пулър побърза да се съгласи и тръгна към колата си. По пътя към паркинга успя да напише есемес до Нокс, в който обясняваше какво се е случило.
Заведението беше доста оживено, но Пулър нямаше проблем да открие Дан Ренълдс, който поразително приличаше на майка си не само по чертите на лицето, но и по изправената стойка. Представи му се, взеха си кафе и излязоха да седнат на една от масите на тротоара.
Освен стойката и чертите Дан Ренълдс беше наследил от майка си и проницателния й поглед.
— Защо един агент на ОКР проявява интерес към смъртта на баща ми след толкова много години? — попита той. — Татко никога не е служил в армията.
— Защото е възможно да има връзка с друг случай, който е от военен характер.
— Бихте ли ми обяснили по-точно?
— Бивш колега на майка ви беше убит на Юниън Стейшън — отвърна след кратко замисляне Пулър.
— Найлс Робинсън.
— Точно така.
— Това ли е случаят? Но и Робинсън не беше военен.
— Вярно, но беше дал показания срещу човек под пагон.
Дан се вторачи в лицето на Пулър.
— Какво общо има това със смъртта на баща ми?
— Нямам представа — призна Пулър. — Затова ходя и разпитвам с надеждата да открия някаква улика. — Замълча за момент, после небрежно добави: — Предполагам, че бих могъл да разговарям и с майка ви…
Ръката на Дан решително разсече въздуха.
— На ваше място не бих си губил времето с нея.
— Защо? Тя работи в района.
— В АОЗС — каза мъжът. — Но няма да научите от нея нищо.
— Не разбирам. Все пак става въпрос за нейния съпруг.
— И какво от това?
Пулър леко се приведе напред.
— Много искам да разбера какво точно ми казвате — тихо, но твърдо рече той.
Дан насочи поглед към преминаващите коли.
— Бях на единайсет, когато татко загина. А сестра ми на девет.