— Трябва да ви е било ужасно трудно.
— Истински ад. Татко отскочи до магазина и не се върна повече.
— До любимото му кафене.
— Не, той отиде до магазина да купи някои неща — каза Дан.
— Но нали са открили чаша от кафенето близо до тялото му? Поне така разбрах.
— Не знам такова нещо. Той отиде до магазина. Обикновено не ни оставяше сами, но майка ми се обади.
— И какво му каза?
— Да отиде да купи разни неща от магазина, които ни трябвали. Поне по думите на татко. Не беше никак щастлив, защото, както вече споменах, не обичаше да ни оставя сами. Но тя си беше такава…
— Каква?
— Винаги получаваше това, което иска. Татко беше твърд човек и добър федерален агент. Но пред майка ми сякаш се смаляваше. Мисля, че се страхуваше от нея.
— Доколкото ми е известно, тя е била отличен стрелец.
— О, нейните пистолети! — с отвращение каза Дан. — Адски се гордееше с тях. Обичаше ги повече от нас. Един ден, когато бях на седем, влязох в „стаята с трофеите“ и обърнах всичко наопаки. Исках да привлека вниманието й, нищо повече. Бях сигурен, че ще ме пребие, но за мой късмет татко си беше у дома.
— Излиза, че е неуравновесена — поклати глава Пулър. — Цяло чудо е, че е издържала на детектора на лъжата, за да получи достъп до поверителна информация.
— Джекил и Хайд, господин Пулър. Умееше да сменя ролите, както си пожелае. Това, което се случваше у дома, беше съвсем друга работа. Никога не сте виждали по-добра актриса от майка ми. Мерил Стрийп е нищо в сравнение с нея.
Преди да отговори, Пулър прехвърли някои конкретни въпроси в главата си.
— В онази вечер баща ви е можел да ви вземе със себе си в магазина, нали? — попита той.
— Не. Същото лято сестра ми си беше счупила крака и беше в гипс. Всъщност тя вече спеше, когато майка ми се обади. Татко за нищо на света не би я оставил сама и по тази причина не ме взе със себе си.
— А къде беше майка ви?
— Някъде в чужбина. Май в Източна Европа.
— Обадила се е късно вечерта. Което означава, че в Източна Европа е било много рано сутринта.
— Сигурно. Но се обади. Аз пръв чух телефона и дори поговорих с нея.
— След което баща ви е излязъл, така ли?
— Да.
— Защо не е използвал колата си, след като е имал желание да се върне час по-скоро при вас?
— Не успя да я запали. Върна се у дома бесен. Просто си грабна якето и тръгна пеша. Магазинът не беше чак толкова далече.
— Само една кола ли имахте?
— Не, но тази на мама беше на паркинга в службата й. Винаги я оставяше там, когато пътуваше в чужбина.
— Значи той се връща обратно, също пеша. На мястото на инцидента откриват чаша от любимото му кафене, но никакви покупки, направени в магазина. Как ще обясните това?
— Не знам. Казаха ни, че го е блъснала кола.
— Ще ви помоля да ме спрете, ако греша. У мен очевидно говори цинизмът на следователя… — Пулър се поколеба за момент, после започна, подбирайки внимателно думите си. — Вие изглеждате така, сякаш се съмнявате в цялата работа. Прав ли съм?
Дан отново се обърна да го погледне.
— Ако ме питате дали мисля, че майка ми е организирала убийството на татко, отговорът е „да“.
— Това е доста сериозно обвинение.
— Аз съм юрист и отлично знам какво е сериозно обвинение — твърдо отвърна мъжът.
— А кога стигнахте до това заключение? Едва ли веднага, когато сте били още дете.
— Не, това стана по-късно — мрачно се усмихна Дан. — Когато станах циник, също като вас.
— Разбирам — насърчително каза Пулър.
— Нещата не се връзваха. Защо ще му звъни посред нощ и ще го изпраща до магазина? Защо не отложи за по-нормален час? Освен това татко си беше взел един ден отпуск, за да закара сестра ми на лекар. Колата работеше перфектно, след което изведнъж отказа да запали…
— Тоест заключението ви е, че баща ви е бил принуден да отиде пеша до въпросния магазин?
— Да. И точно тогава е блъснат от кола.
— Споделихте ли с някого подозренията си?
— Не.
— Защо?
— Майка ми може да се държи заплашително със зрели хора, да не говорим за малки деца. А когато станах подозрителен, вече нищо не можеше да се направи. Бяха изминали години, доказателствата отдавна бяха изчезнали. Беше безсмислено да повдигам каквито и да било въпроси.
— Баща ви е имал голяма застраховка живот.
— Знам.
— Казахте ли на някого за късното телефонно обаждане на майка ви?
— Никой не ме е питал. Тя се прибра още на следващия ден и пое нещата в свои ръце.
— В смисъл, че ви е забранила да разговаряте с чужди хора? Както на вас, така и на сестра ви?