— Да, малко или много. Освен това ченгетата бяха убедени, че нещата са ясни, и изобщо не разгледаха други версии.
— Ще призная, че вече разговарях с майка ви — рече Пулър. — Тя подхвърли, че е възможно произшествието с баща ви да има някаква връзка с неговите разследвания.
— А каза ли ви, че му е звъняла същата вечер?
— Не.
— Тогава?
— Струва ми се, че не се разбирате с нея.
— Така е. Тя не беше мила и грижовна майка и преди инцидента с татко. Да, беше ни родила, но според мен никога не е имала намерение да бъде истинска майка. Аз бях много близък с татко. След смъртта му ни отгледа баба. По тази причина отдавна нямам нищо общо с майка ми — един факт, който тя приема съвсем нормално.
— А знае ли, че я подозирате?
— Никога не съм й го казвал. Ако трябва да бъда откровен, страхувах се от нея.
— Мисля, че сте постъпили правилно — рече Пулър.
— Дори не бих си помислил, че мога да постъпя по друг начин.
— А допускате ли, че ако тя действително има пръст в смъртта му, го е направила заради парите?
— От време на време татко споменаваше подобно нещо, особено след като пийнеше някоя и друга чашка в кабинета си. Казваше го по-скоро на себе си, а не на мен.
— Какви точно бяха думите му?
— Двамата постоянно се караха. Той седеше в кабинета и си говореше сам.
— По-точно? — настоя Пулър.
— Хващах само откъслечни фрази, които почти нямаха смисъл. Все пак успях да разбера, че един от проблемите му с мама е свързан с нейната работа.
— Знаехте ли за какво става въпрос?
— Знам само, че тя прекара много време в Русия.
— Като част от екипа по преговорите за СТАРТ?
— Мисля, че да, макар да го разбрах доста по-късно. Тя никога не говореше с мен за работата си.
— Защо баща ви е имал проблем с работата й? Тя все пак е помагала в процеса по разоръжаването.
— Струва ми се, че не това го притесняваше. Нещата бяха по-лични.
— Притеснявал го е някой, който е работел с нея?
— Може би. Само веднъж го чух да се заканва, че ще види сметката на тоя тип в момента, в който се появи възможност. Имайте предвид, че татко беше много кротък човек. Не знам какво е разкрил или чул, но наистина беше бесен.
— А какво мисли сестра ви?
— Тя и до днес е много близка с майка ни. Виждат се постоянно. Не би приела нито дума от това, което ви разказах. Наскоро разбрах, че постоянно получава пари от нея.
— Къде живее сестра ви?
— В Гетисбърг, Мериленд. Има магазин за дрехи.
— Справя ли се?
— О, мисля, че няма проблеми. Както вече споменах, майка ми я подкрепя финансово.
— Това изненадва ли ви?
— Сестра ми няма да ухапе ръката, която я храни — сви рамене Дан. — Просто казва на майка това, което тя иска да чуе. Ако майка обича някого на този свят, това е сестра ми.
Пулър си записа нещо в бележника и вдигна глава.
— Тя ми каза, че е стигнала до олимпийския отбор на САЩ по биатлон и дори е имала шансове да спечели златен медал.
— А каза ли ви, че изобщо не е участвала в Олимпиадата?
— Да, заради някакъв медицински проблем.
Дан се изсмя.
— Защо се смеете? — попита Пулър.
— Аз бях медицинският проблем.
— Моля?
— Била е бременна с мен и по тази причина не са й позволили да се състезава.
— И това я е разстроило?
— Била е толкова бясна, че не е казала на никого. Аз го научих от татко.
— За тангото са нужни двама. Тя отлично е знаела какво прави.
— Според татко го обвинила, че е подменил противозачатъчните й хапчета.
— А така ли е било?
— Кой знае? Но тя при всички случаи е била наясно, че ако е в напреднала бременност, няма как да спечели олимпийски медал. Допускам, че татко може да го е направил, за да я накаже за властното й поведение. Това вероятно е една от причините тя да не ме допусне до себе си. Постоянно съм й напомнял за проваления шанс за слава.
— Може би има виновен за тази грешка, а може би не. Но това в никакъв случай не сте вие, защото дори не сте били роден.
— Звучи логично. Но някои хора не се интересуват от логиката.
Помълчаха известно време, всеки зает с кафето си.
— Изненадан съм, че говорихте с мен за всичко това — обади се най-сетне Пулър.
— Аз съм по-изненадан — нерадостно се усмихна Дан. — Но когато внезапно се обадихте, си помислих, че…
— Че истината може да излезе наяве и смъртта на баща ви най-после ще бъде възмездена?
Размениха си погледи.
— В края на краищата това беше истинската причина да постъпя в юридическия отдел на ФБР. Страшно много обичах баща си!