— Надявам се, че ще мога да помогна — тихо отвърна Пулър.
А едновременно с това да помогна и на брат ми.
Той благодари на Дан Ренълдс и тръгна към колата си. Телефонът му звънна. Беше Нокс.
— Питах се кога ще се обадиш — каза той, послуша за момент, после подхвърли: — Шърлингтън, значи… Е, със сигурност си струва да хвърлим едно око. Ако искаш, остани при тях, а аз ще дойда да те взема. — Замълча в очакване на отговор, но Нокс каза две-три думи и спря насред изречението. — Нокс? Нокс!
Чу я да крещи нещо, но не на него, а на някой друг. Схванал част от думите й, той се затича. Следващият звук го накара да удвои усилията си. Отвори рязко вратата на колата и изкрещя:
— Нокс! Вероника!
Тя не отговори.
После връзката прекъсна.
53
Нокс седеше в колата, която й бяха отпуснали от УРС във Форт Белвоа. Беше казала на Пулър, че трябва да отскочи до там, за да се справи с натрупалите се формуляри, но истинската й цел беше да изчака излизането на Донован Картър и да го проследи.
Директорът се возеше в черна лимузина с униформен шофьор. Тя успя да зърне и човека, който го придружаваше — началника на вътрешна сигурност Блеър Съливан.
Напуснаха комплекса на АОЗС и Нокс потегли след тях. Когато стигнаха междущатска магистрала 95, тя се намираше през няколко коли от лимузината. Не след дълго се прехвърлиха на магистрала 395 и поеха на север към Вашингтон.
Нокс не знаеше дали от това ще излезе нещо, но беше готова да рискува. Нямаше какво да губи. Излязоха на отбивката за Шърлингтън и тя ги последва. Няколко минути по-късно лимузината спря пред малък търговски център, който изобилстваше от заведения за хранене. Картър и Съливан влязоха в близкия ресторант.
Тя паркира на заден на едно свободно място оттатък улицата и зачака. Използва времето да слуша радио и да отговаря на имейли, но нито за миг не изпускаше от очи входа на ресторанта. Пръстите й престанаха да барабанят по кормилото в момента, в който до лимузината спря бял ван. От него слезе як мъж и вратата му леко блъсна отстрани лимузината.
Стъклото на прозореца се плъзна надолу и шофьорът надникна навън. До слуха й достигнаха гневните му крясъци. Едрият му отговори.
Шофьорът изскочи навън и се изправи на сантиметри от него. Двамата продължиха да крещят, всеки опрял показалец в гърдите на другия.
Нокс се надяваше кавгата да не стане сериозна, тъй като беше сигурна, че шофьорът е въоръжен.
Погледът й попадна на някакъв тийнейджър, който се плъзгаше със скейтборд по тротоара. Имаше дълга къдрава коса, обърната наопаки бейзболна шапка с качулка върху нея, прокъсани на коленете и бедрата дънки и огромни кецове без връзки. Караше ниско приведен, очевидно подготвяйки се за труден скок. В следващия миг се тръшна по задник на тротоара и изчезна от погледа й.
Нокс отново насочи вниманието си към двамата мъже между колите. Те продължаваха да се карат, но сега шофьорът на Картър размахваше документите си под носа на другия. Дано това да сложи край на конфронтацията, помисли си тя.
Главата на хлапака бавно се появи над лимузината. Той изтупа дънките си, спокойно огледа обстановката и се наведе да вземе скейтборда.
За пръв път виждам такава овца да кара скейтборд, помисли си тя.
Хлапакът стъпи на дъската, оттласна се с крак и мина покрай двамата мъже. Постепенно набра скорост, направи остър завой и изчезна зад ъгъла.
Едрият мъж се върна обратно във вана, като продължаваше да ругае. Автомобилът му излезе на заден ход от мястото за паркиране в момента, в който Картър и Съливан се появиха на вратата на ресторанта. Шофьорът изкрещя още някаква ругатня към вана, който отвърна с пронизителен клаксон. После той зърна Картър и Съливан и побърза да отвори задната врата.
Нокс извади телефона си и набра номера на Пулър, който вдигна на второто позвъняване.
Тя му обясни какво прави и къде се намира. Той отговори с няколко кратки изречения.
— Разбрано — каза Нокс. — Но мисля, че…
Изведнъж тя млъкна. Сякаш някой беше натиснал скрит бутон в съзнанието й. Буквално не можеше да повярва на това, което ставаше пред очите й.
Всъщност не ставаше, а вече беше станало.
Чу Пулър, който я викаше по име.
— Нокс? Нокс!
Изобщо не му обърна внимание. Имаше сетива единствено за онова, което се разигра пред очите й.
Мъжът с вана беше блъснал лимузината нарочно.
Хлапакът, който не беше хлапак, караше скейтборда си, докато шофьорът беше ангажиран с другия човек.
Последва планирано падане, позволило на хлапака да се пъхне под лимузината, без да го забележат.