— Мога ли да движа всичко? — тревожно попита тя.
— Ами опитай.
Тя предпазливо раздвижи ръцете си — първо дясната, а след това и лявата. После помръдна пръсти, включително и онези, които бяха обездвижени с шини. Изчака известно време, изпусна една дълбока въздишка и погледна надолу към краката си. Пулър забеляза как очите й се насълзяват и веднага разбра, че мислите й се връщат към Близкия изток, където краката й бяха сериозно пострадали. Наведе се и внимателно отметна част от чаршафа, който покриваше глезените й. След това хвана един от пръстите и леко го стисна.
— Усещаш ли нещо?
Тя кимна.
— А сега размърдай пръстите си сама.
Тя преглътна, подготви се и започна. Усети ги, видя ги и потъна обратно във възглавницата с едно тихо „благодаря ти, Господи“.
Той придърпа чаршафа върху глезените й.
— Краката ти са добре, Нокс. Тук му е мястото да добавя, че си извадила дяволски късмет.
— Помня, че летях през… стъкла — бавно и уморено промълви тя.
— Избрала си правилния магазин. Стъклото на витрината със сигурност е било твърдо, но в замяна на това си се забила във възглавници и завивки. Това е омекотило удара.
— А Картър? — каза тя.
— Мъртъв е — мрачно отвърна той. — Съливан и шофьорът също. Не е останало много от тях.
— Откога съм тук?
— Докараха те снощи. А сега е късен следобед.
— Предполагам, че ще искат да ме разпитат?
— Естествено. Разрешиха ми да остана при теб, докато се върнеш в съзнание. Местопрестъплението гъмжи от ченгета и федерални агенти. Разполагат с показанията на много очевидци.
— Бас държа, че никой не с видял това, което видях аз.
— Защо не ми разкажеш? — попита Пулър и седна на стола до леглото.
Нокс погледна към стъклената врата на болничната стая, зад която се очертаваха силуетите на униформен полицай, мъж в тъмен костюм и едро военно ченге.
— Не искат да поемат никакви рискове — проследи погледа й Пулър.
Тя се обърна към него и бавно започна да разказва. За вана, за хлапака.
— Значи става въпрос за предварително организирано покушение — замислено каза Пулър.
— По всичко личеше, че е така. Но защо Картър?
— Той ръководеше важна част от отбранителната система на страната, което го е превърнало в мишена.
— Това ми е ясно, но имах предвид времето. Защо точно сега?
— Искаш да кажеш, че има връзка с това, което вършим ние?
— Възможно е.
— Готова ли си да споделиш информацията?
Тя се усмихна и леко стисна ръката му.
— Когато ти си до мен, съм готова на всичко.
— Съжалявам, че не бях до теб, когато се е случило всичко това, Нокс. А трябваше да бъда.
— Нямаше как да знаеш, че съм предприела малко частно разследване.
— Помъчила си се да ги спасиш. Чух по телефона как им крещиш да се махат от колата.
Тя мрачно поклати глава и скри лице в дланите си. От гърдите й излетя тихо стенание, а очите й се напълниха със сълзи.
— Не разбрах достатъчно бързо какво се случва.
— Направила си каквото си могла. Разполагала си с няколко секунди. Те са били обречени да загинат. Моля те, не се опитвай да поемеш вината за случилото се. Това изобщо няма да им помогне.
Тя изхлипа още веднъж, след това се стегна, избърса очи и се втренчи в него.
— Предполагам, че никога не си получавал толкова шантаво телефонно обаждане, нали?
— Не мога да ти опиша какво изпитах, когато чух експлозията по телефона — каза Пулър.
Тя протегна ръка, хвана брадичката му и я извъртя към себе си.
— Аз съм тук, Пулър. Бинтована и окървавена, но жива. Предлагам да го броим за победа.
— Броя го като нещо много повече от победа — усмихна се той.
Останаха втренчени един в друг още известно време, после Пулър превключи на делова вълна.
— Разговарях с един агент на ФБР, който помни Адам Ренълдс, съпруга на Сюзан.
Разказа й с подробности за разговора с агента, а след това и за срещата с Дан, сина на Ренълдс.
— Тя наистина ще се окаже мръсница — отбеляза Пулър.
— По някаква причина е решила да убие съпруга си. Може би заради другия мъж, за когото Адам Ренълдс е подозирал?
— Вероятно. Освен това е работила в бившия Съветски съюз.
— Знаем ли точно къде?
— Скоро ще разбера. Но при всички случаи е свързано с участието й в споразумението СТАРТ. Тя сама ни го каза.
— Ядреното разоръжаване.
— Точно така. А в момента работи в Центъра за контрол на същите тези оръжия.
Нокс направи нов опит да се надигне до седнало положение и той й помогна, като промени наклона на болничното легло.