— За това става въпрос, така ли? — прошепна тя. — Оръжията за масово унищожение?
— Ако наистина е шпионин, тя със сигурност е изпълнявала и много други задачи през годините. ОМУ вероятно ще се окажат последните в списъка. Освен това тя има достъп и до друга информация, за която враговете ни биха платили щедро.
— Когато й намекна, че може би е замесена в нещо сенчесто, тя те погледна така, сякаш си пълен идиот.
— Ако е вършила това толкова дълго, колкото предполагам, безизразната физиономия е била задължителна за нея. А начинът, по който финансовото й състояние се оказа блиндирано, сочи, че тя е смятана за ценен и дългосрочен актив — добави той. — Предполагам, че застраховката за два милиона долара е била нейна идея, а не на съпруга й.
— Трябва да изляза оттук, Пулър! Предстои ни много работа.
— По-полека — каза той. — Имаш нужда от почивка, а раните ти — от заздравяване.
— Това може да почака.
— Не може — отсече той и върна леглото в нормално положение.
Нокс направи опит да се бори, но бързо се отказа.
— Мътните да те вземат, Джон Пулър! — изсъска тя. — Ако имах пистолет, със сигурност щях да ти надупча задника!
— Слава богу, че нямаш.
Нокс се отпусна назад и примирено въздъхна.
— Добре, добре. Но кога ще мога да се махна от тук?
— Вероятно след двайсет и четири часа, но първо трябва да говоря с лекарите. После ще ти се наложи да си почиваш вкъщи.
— По дяволите!
— Това е положението, Нокс.
— А ти какво ще правиш?
— Ще вървя по следите на всичко, за което ти разказах.
— Без мен?!
— Обещавам да те информирам за всеки детайл.
— И няма да позволиш да те убият, нали? — шеговито каза тя, но изражението й си остана мрачно. — Една крачка или една секунда в повече и нямаше да съм тук независимо от меките възглавници в края на пистата.
— Знам.
— Не, изобщо не знаеш! — Нокс се надигна и сграбчи края на ризата му. — Не умирай, чуваш ли?
— Добре, няма.
Тя бавно го пусна.
— Пак ще дойда.
— Добре — отвърна тя, без да го гледа.
Пулър излезе. Беше й споделил всичко, което знаеше. А сега трябваше да го сподели и с още един човек.
С брат си.
Без кодирани съобщения.
Лице в лице.
55
В крайна сметка Пулър все пак изпрати кодиран есемес, тъй като брат му трябваше да знае, че той иска да го види. После направи това, което беше правил и преди — тръгна към Куонтико, смени колите и напусна базата през друг изход. Пое по черните пътища и започна да се върти в кръг, при това по няколко пъти и винаги в различни посоки. Най-накрая реши, че е достатъчно, и се насочи към дестинацията си. Пикапът на брат му беше паркиран пред същата мотелска стая.
Почука на вратата. Забеляза лекото потрепване на пердето, сложи ръка върху пистолета и подвикна:
— Боби?
— Чисто е, младши — отвърна брат му.
Пулър затвори вратата след себе си и седна на леглото. Брат му седеше на същия стол като преди.
— Чу ли новините? — попита Пулър.
— Всички само за това говорят. Картър е мъртъв.
— Плюс още двама души.
— Медиите твърдят, че е било бомба.
— Прави са. Партньорката ми Нокс е била там и е видяла всичко. Опитала се да помогне, но без малко не загинала.
— Какво по-точно е видяла?
— Казах, че без малко не е изгубила живота си, Боби. В момента е в болница, но изгаря от желание да излезе и да продължи работата си. Тоест да направи всичко възможно, за да те оневини.
Макар и гений, Робърт невинаги разбираше емоционалната част от уравнението. Изглеждаше наистина смутен.
— Извинявай, Джон — смотолеви той. — Как е тя?
— Ще се оправи — отговори Пулър и започна да му описва всичко, което беше забелязала Нокс.
— Бързо пипат — отбеляза Робърт. — Явно разполагат със сътрудници, които винаги са готови за действие.
— Откъде знаеш, че не са го планирали по-дълго време?
— Ти се срещаш с човека сутринта, а вечерта той вече е мъртъв.
— Може би е било случайно.
— Ние сме длъжни да отчитаме всички вероятности, Джон. В случая връзката е очевидна.
— Но когато се срещнахме с Картър и Съливан, двамата бяха напълно убедени в невинността на Ренълдс. За тях въпросът беше приключен.
— Прочетох бележките ти от този разговор. Може би са демонстрирали убеденост, но това не означава, че са вярвали в това.
— Защо?
— Първо, изиграват козовете си прекалено категорично, Джон. Директорът на АОЗС не би се срещнал с теб рано сутринта, след като едва предишната вечер сте пили по едно питие. Още по-малко би взел със себе си и завеждащия сигурността. По една случайност познавам Съливан. Той открай време работи в СТРАТКОМ. Ако ти е казал повече от две думи или е проявил някакви чувства, значи е било театър. Той не е такъв човек. Дори да види как едно пиано пада от петия етаж право върху мястото, на което е седнал да закусва, той ще се отмести от пътя му и ще довърши сандвича си.