— Според мен имаме всички основания да приемем, че са го ликвидирали, защото е отказал да продължава да участва в тази игра. Когато Найлс Робинсън прие да разговаря с мен на Юниън Стейшън, той също ги предаде. А те са го проследили с надеждата, че на другия край на линията съм аз, и това му коства живота.
— Добре, но как са въвлекли и Дофри във всичко това? Сведенията, които събрах за него, сочат, че той е бил непоклатим патриот.
— Значи трябва да търсим причината, поради която е преминал на другата страна.
— Той има апартамент в Пентагон Сити.
— Мислиш, че можеш да проникнеш в него? — попита Робърт.
— Мога да опитам.
— Искам да дойда с теб.
— Няма да стане, Боби — решително тръсна глава Пулър. — Нищо лично, но ако ме пипнат в твоята компания, това означава и двамата да се озовем във ФВЗ по най-бързия начин — каза той и стана да си върви.
— Много съжалявам за приятелката ти, Джон — промърмори Робърт. — Понякога съм прекалено аналитичен.
— Не се притеснявай. Предполагам, че всички гении са така.
— Това изобщо не е уважителна причина — замислено отвърна Робърт.
56
Апартаментът на Тим Дофри се намираше в един от модерните небостъргачи на Пентагон Сити. Ерген и без деца, той бе изцяло отдаден на военната си кариера. Сградата се охраняваше и Пулър беше спрян във фоайето от униформен портиер, който разгледа документите му и поклати глава.
— Не мога да ви пусна горе, сър. Нали знаете какво се случи с генерал Дофри?
— Това е причината да съм тук. Аз разследвам убийството му.
Портиерът отново сведе очи към документите.
— Но вие служите в СВ, а той беше във ВВС.
— Генералът беше участник в обща разузнавателна операция на всички родове войски — отвърна Пулър, замълча за момент, наклони глава към портиера и тихо добави: — Изключително важна за националната сигурност.
Човекът нервно погледна към асансьорите.
— В такъв случай май не трябваше да го пускам горе — каза той.
— Кого? — остро попита Пулър.
— Приятеля на генерал Дофри.
— Този приятел има ли си име?
— Чарлс Абърнати.
— И какво търси там?
— Прибира някакви неща.
— Не разбирам — учудено го изгледа Пулър. — Пускате някакъв приятел в апартамента на Дофри, но на мен ми създавате трудности!
— Всъщност той живее там от време на време. Заедно с генерал Дофри.
— Но апартаментът е собственост на Дофри, нали?
— Фактически се води на една корпорация, в която работи господин Абърнати. Той има право да идва и да си отива, когато пожелае. На практика е тук доста по-често от генерал Дофри.
Пулър хвърли поглед към асансьорите и сведе очи към табелката с името на портиера.
— Вижте какво, полицай Хейнс — започна той.
— Аз не съм истински полицай, а само охрана. Можете да ме наричате Хейни.
— Добре, Хейни. Не искам да създавам проблеми на никого, но един генерал от ВВС е убит при много подозрителни обстоятелства. В същото време горе има някакъв негов приятел. Не мисля, че това е позволено.
Хейнс ставаше все по-нервен.
— Трябва да се кача в апартамента и да проверя какво точно прави този човек. Искам да спася всички евентуални улики — продължи Пулър. — Предполагам, че полицията вече е била тук.
— Не знам, може би са идвали, докато не съм бил на смяна. Длъжни сме да записваме всички посетители, но някои колеги не го правят.
— Значи проверката ми е още по-належаща. Става въпрос за националната сигурност, Хейни, а тя не е игра. И така, как възнамерявате да постъпите?
Хейни откачи един ключ от таблото зад гърба си.
— Последвайте ме, сър.
Спряха пред асансьорите и портиерът използва магнитната си карта да повика един от тях.
— Номер деветстотин четирийсет и пет — подаде му ключа той. — С това няма да имате никакви проблеми да отворите.
— Благодаря — каза Пулър и пое ключа.
— На вашите услуги, сър — отвърна Хейни и сковано отдаде чест само миг преди вратата да се затвори.
Пулър стигна до деветия етаж и забърза към апартамента на Дофри. В едната си ръка стискаше ключа, а другата лежеше върху ръкохватката на служебния ЗИГ П228. Спря пред вратата, огледа пустия коридор в двете посоки и притисна ухо към солидната врата. Не долови нищо освен монотонното бръмчене на климатичната инсталация.
Пъхна ключа в ключалката, превъртя го и побутна вратата. Едновременно с това измъкна и пистолета си. После затвори след себе си, приклекна и се ослуша.
Нищо.
Огледа се. Остана изненадан от просторния апартамент, подреден с отличен вкус. Всяка вещ подхождаше на останалите. Не можеше да повярва, че това изтънчено обзавеждане е дело на един отдаден на кариерата си генерал.