— Това се случи преди около две години, така ли?
— Малко повече.
— Спомена ли пред вас името на офицера, чието място е заел?
— Не, никога. Много добре разбирах, че не обича работата си в РНП. Пътуваше непрекъснато, срещаше се с хора на отдалечени места.
— Той ли ви го каза?
— Да. Без никакви подробности, разбира се. Но усещах силното му желание да сподели с някого.
— Каза ли ви нещо друго?
— Да. Нещо много странно на фона на поведението му преди това.
Пулър го погледна очаквателно.
— Не много отдавна сподели с мен, че иска да напусне армията — каза Абърнати.
— Защо?
— Каза, че нещата са станали прекалено сложни и той вече не харесва това, което върши.
— Предложи ли някакво обяснение за внезапното си недоволство от работата?
— Не. В момента, в който го попитах за подробности, Тим смени темата.
Пулър му подаде визитка с молбата да се обади, ако си спомни още нещо, после се сбогува. Абърнати остана сам със снимката на човека, когото беше обичал и за когото скърбеше.
Докато слизаше с асансьора, Пулър мислеше, че най-сетне е разбрал как са принудили Тим Дофри да стане предател.
57
След като се раздели с Абърнати, Пулър отдели известно време за съставянето на кодиран имейл, в който описваше на брат си всичко, което беше научил от съкрушения адвокат. Дофри е бил гей и някои хора са се възползвали от този факт, за да го превърнат в предател на родината си. И вероятно същите хора го бяха ликвидирали, след като е отказал да продължава тази дейност.
Евентуалната заплаха да ги издаде е била основателна причина, за да получи куршум в главата. Явно нямаха проблеми да убият когото и да било по всяко време.
Кодираният отговор на брат му дойде бързо.
Пулър го прочете и на лицето му се появи мрачна усмивка.
Непременно трябва да пипнем тези мръсници. Всеки един от тях.
Добре, Боби, съгласен съм. Но как?
Часовете за свиждане в болницата бяха минали, но той беше убеден, че ще направят изключение за него. Спря при едно крайпътно заведение, откъдето излезе с два големи бъргъра, големи порции пържени картофи и огромни чаши кока-кола.
Получил разрешението на охраната пред стаята на Нокс, Пулър открехна вратата и надникна.
Тя лежеше със затворени очи. От ръката й продължаваше да стърчи тръбичка, а мониторът до нея тихо писукаше. Но показанията върху дисплея бяха нормални.
Той седна на стола до леглото й.
— Нокс? — тихо я повика той.
Тя отвори очи.
— На храна ли ми мирише?
— Браво на теб. Случайно да си била хрътка в предишния си живот?
— Тук храната е гадна — отвърна тя. — Ако изобщо може да се нарече храна.
— Все пак е болница. Ако храната е добра, вероятно ще пожелаеш да останеш, нали?
Той извади бъргърите и картофките, подреди ги на малка маса и я приближи към леглото. После го повдигна с механизма, докато Нокс застана в седнало положение.
Тя погледна донесеното и скептично поклати глава.
— Не е здравословната храна, на която си свикнала — виновно рече той. — Няма ядки или обезмаслено сирене. Но си помислих, че…
— Обичам те! — прекъсна го тя.
— Какво?! — стреснато я погледна Пулър.
— Ела да те прегърна.
Той се подчини. Тя уви ръце около него и притисна лице в гърдите му.
— Когато тренирах гребане, постоянно ядях такива храна — каза след известно време тя. — Едва когато пораснах, разбрах, че ако продължавам, ще стана сто и петдесет килограма.
— Хубаво е, че ми споделяш тази малка тайна — усмихна се Пулър.
Тя отхапа огромен залък от бъргъра, отпи голяма глътка кока-кола и вдигна глава да го погледне.
— Ти си като рицар с лъскава броня, дошъл да ме спаси от една крепост, пълна с постни макарони и нещо, което тук наричат месо, но на практика е алуминиево фолио, напръскано с кафява боя.
— Не знам колко е лъскава бронята ми — поклати глава Пулър.
Тя лапна още едно голямо парче и няколко пържени картофа, но успя да кажа:
— Боже, колко е вкусно!
— За да ликвидираш последиците, ще трябва да пробягаш поне петнайсет километра и да направиш двойна тренировка.
— Ще си струва — каза тя и избърса устните си със салфетка. — Дойде само за да ме нахраниш, или има и нещо друго?
— Има, при това много — отговори той и бавно огледа стаята.
— Какво? — проследи погледа му тя.
— Може да се окаже, че тук има повече от четири уши.
Тя се облегна назад, лапна още едно картофче, а след това извади бележник и химикалка от чекмеджето на нощното шкафче.