— Напиши ми всичко, а като го прочета, можеш да го сдъвчеш и глътнеш.
Той кимна и започна да пише. След известно време приключи и й подаде бележника.
Нокс изчете всичко отначало докрай, като от време на време повдигаше вежди. После откъсна листа и му го подаде.
— Ще го изям, след като си довърша бъргъра — каза той и пъхна хартията в джоба си. — Но междувременно…
Измъкна телефона си, отвори музикалния плеър и пусна някаква песен. Мелодичните звуци изпълниха стаята. Той се наведе над нея. Сега вече беше доста по-трудно да ги чуват.
— По дяволите, Пулър — простена тя. — Горкият Дофри! Дори за миг не съм го допускала!
— Сигурно. Сега вече имаме и мотива.
— Същата сложна ситуация като при Найлс Робинсън. Каквото и да направиш, ще загубиш играта.
— Е, това не се отнася до Ренълдс.
— Да, тя е избирала така, че винаги да печели.
— Вероятно са ликвидирали Дофри, защото с отказал да продължава дейността си в тяхна полза. Освен това е изразил желание да напусне армията — нещо, което не са можели да му позволят.
— И аз виждам нещата така.
Тя неспокойно се размърда на възглавницата.
— Какво? — внимателно я погледна той.
— Обещай, че няма да се ядосаш.
Пулър стреснато я погледна, после чертите му бавно омекнаха.
— Ти за малко не загина. Как бих могъл да ти се ядосам?
— Не знам. Затова питам.
— Добре, обещавам.
— Струва ми се, че знам защо са набелязали брат ти. И защо точно в онзи определен момент. Май започваш да мислиш, че прибърза с обещанието си, а? — нервно го погледна тя.
— Стига, Нокс. Просто говори!
— Получихме предупреждение за брат ти.
— Какво?! — изгледа я с каменно лице Пулър. — Предупредили са ви за брат ми?
— Да.
— Кои всъщност сте „вие“?
— УРС. Управлението за разузнаване и сигурност.
— Кой беше автор на предупреждението?
— Не знаем. Беше анонимно.
Пулър вдиша. Беше на прага да избухне. Нокс, изглежда, усети това, защото се умълча.
— Какво конкретно пишеше в него? — попита той. Гласът му беше напрегнат, но под контрол.
— Че Робърт Пулър е бил натопен и Министерството на отбраната трябва да разгледа случая му крайно внимателно.
— Кога се случи това?
— Преди около четири месеца. Затова споменах и избора на времето.
— Преди четири месеца! — избухна най-после Пулър. — А ти ми казваш едва сега?! Защо, Нокс, да те вземат мътните?
В следващия миг й обърна гръб и направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания.
— Извинявай — рече. — Сега не е нито времето, нито мястото. Много съжалявам.
Нокс сложи ръка на рамото му и леко го притегли към себе си.
— Погледни ме, Пулър. Моля те!
Той се обърна.
Тя трепереше. Изглеждаше малка и безпомощна в болничното легло.
— Заслужавам всичко, с което би ме нарекъл — прошепна. — Можеш да ми крещиш, да ме ругаеш и дори да ме удариш. Ще го приема.
— Няма да направя нищо подобно.
— Знам, че трябваше да ти кажа по-рано. Но не го направих. Това е нещо като болест за мен… Просто не мога да казвам истината на хората…
Тя произнесе последното изречение почти шепнешком. Може би защото не вярваше, че е направила подобно признание. Пред него. Пред себе си.
Пулър се облегна назад и каза:
— Да забравим кога реши да ми кажеш и да се фокусираме върху нещо друго. Четири месеца? Със сигурност това време им е трябвало да подготвят удара срещу брат ми. Въпросът е откъде са били сигурни, че вие наистина ще концентрирате вниманието си върху Боби?
— Отговорът е очевиден — притеснено отвърна тя. — Явно в УРС има къртица, макар и да изглежда невероятно. Ако си спомняш, аз вече ти намекнах за подобна възможност.
— Значи това е била причината да те включат в разследването — погледна я замислено той. — А не само да ме държиш под око.
— Така е.
— Е, нямаше да е зле, ако го бях научил по-рано — отбеляза Пулър.
— Трябваше да ти кажа — рече тя със зачервено от притеснение лице. — Знам, че правеше всичко възможно, за да откриеш катализатора. Но си мълчах.
— Разбира се, че не съм доволен, Нокс. Но всичко това вече е минало.
Върху лицето й се изписа облекчение.
— Може би вече знаем и кой е анонимният автор на писмото до вас — добави той.
— Кой?
— Найлс Робинсън.
— Защо?
— Аз също имам своите тайни, Нокс — отвърна Пулър, без да отмества очи от лицето й.
Тя замълча — очевидно си даваше сметка, че не е в позиция да го притиска.
А той беше все по-склонен да вярва, че Робинсън е имал предвид именно това, когато е споделил с Боби, че възнамерява да оправи нещата. Резултатът е бил решението му да предупреди УРС, макар и анонимно.