Чукнаха се и отпиха.
Ауст докосна устните си със салфетката.
— Мога само да те аплодирам за начина, по който привлече вниманието ми към катастрофалната ситуация в Африка — рече той.
— Основната ни работа в Центъра е да разкриваме подобни сценарии и да ги спираме по най-бързия начин — отвърна Ренълдс. — Разбира се, когато е възможно.
— Носеха се слухове, че се въоръжават, но не бях много склонен да им повярвам. Ти така и не ми каза как успя да проникнеш толкова дълбоко в нещата.
— Чрез различни канали. Разполагаме с агенти по целия свят, включително и в Заир. Но оценките ни са най-общи, Мал. Ти си този, който стига до детайлите.
— Може би бяхме малко закъснели — каза той и загрижено сбърчи чело.
— В какъв смисъл?
— В доклада ми ще намериш всичко за Заир, но мога и сега да те запозная с някои детайли.
Той остави чашата си на масата и разтърка палец и показалец.
— И друг път си го правил — отбеляза тя. — Най-вече когато си нервен.
Без да обръща внимание на думите й, Ауст навъсено добави:
— Предадох ти конкретни сведения за обекта.
— Точно така. А аз ги препредадох по-нататък.
— Но когато стигнахме на място, обектът изглеждаше така, сякаш някой го беше посетил съвсем скоро.
— Кой?
— Още не се знае, там е работата. — Дланта му внезапно се стовари върху масата с такава сила, че виното се разплиска. — Май ще излезе, че не си ми казала всичко, Сюзан.
— Успя ли да споделиш с някого тези подозрения?
— Не искам да всявам паника на базата на непълни сведения.
— Но защо не можеш да си сигурен?
— На обекта нямаше никой. Само скривалището. Точно там, където трябваше да бъде.
— Е, тогава?
— Ти добре знаеш колко педантичен съм в работата си.
— Разбира се, Мал. В това отношение си истинска легенда.
— Кутиите бяха в подземен бункер. На три метра под повърхността. Пръстен под, бетонни стени и покрив.
— А там нямаше никой, така ли?
— Имало е.
— Откъде знаеш?
— Открихме две гилзи и кръв. Много малко, но имаше.
— Педант, както винаги.
— В пръстта имаше и нещо друго.
— Какво?
— Изровихме шест метални кутии, високи около метър и половина и адски тежки.
— Предполагам — каза тя.
— Но те бяха заровени в пръстта, разбираш ли?
— Е, и? — погледна го с очакване тя.
— Следата беше почти незабележима, но безспорно беше там.
— Каква следа, Мал?
— От още три кутии. Виждаха се останалите от тях вдлъбнатини.
— Но те не бяха там, така ли? Може би са били скрити някъде другаде?
— Търсихме, но не открихме нищо — поклати глава той.
— Искаш да кажеш, че три кутии липсват?
— Като прибавим празните гилзи и кръвта, можем да заключим, че някой ни е изпреварил. А в близкото село открихме хора, които са видели как докарват кутиите, девет на брой. Бяха абсолютно сигурни.
— Но защо са взели само част от тях?
— Може би са се надявали, че няма да забележим липсата, или са се страхували, че ще бъдат нападнати от собствениците на кутиите.
Тя отпи глътка вино и каза:
— Винаги е имало слухове, че руснаците душат наоколо.
— Това бяха само слухове. Неподкрепени от никакви доказателства. Не вярвам, че руснаците изобщо имат представа какво се случва.
— Но защо точно в Заир от всички места по света?
— Защото там се е развила най-смъртоносната форма на ОМУ. Смъртността е около осемдесет процента. В Африка правят добра наука, Сюзан. По-добра, отколкото си мислим. Но част от този континент се е превърнал в стартова площадка за терористична дейност. Там се наливат много пари, но не за строителство на училища или инфраструктура, а за причиняване на зло по различни части на света, включително и тук.
— Това беше една от причините Центърът да насочи вниманието си към тази страна.
— И да изпратите там именно мен.
— Разполагахме само с повърхностни данни. Ти свърши трудната работа по издирването.
— А ако някой се е появил там преди мен? И ако е прибрал кутиите за лична употреба?
— Това звучи прекалено зловещо, Мал. Как мога да ти помогна?
Вместо отговор той бръкна под стола си, извади един пистолет и го насочи в главата й.
— Като ми кажеш кого си светнала, Сюзан. И какво планират да правят с кутиите.
Ренълдс дори не трепна.
— Добро продължение, Мал. Не съм сигурна, че съм чувала по-добро. Или по-лошо, в зависимост от гледната точка.
— Ти беше моят контакт в Центъра. Каза, че си препратила информацията по установените канали. Сигурен съм, че е било така, но искам да знам на кого.