— И двамата носим униформа, редник. Бих искал да ти помогна, но не по този начин.
— Тогава ще ти надупча задника! Кълна се, че ще го направя!
— Няма да стане — каза Пулър.
— Аз не пропускам, човече! Имам отлични показатели на проклетото стрелбище!
— Ти стреляш и аз стрелям. И двамата падаме. Но според мен е глупаво да свършим така. Виждам, че и ти мислиш по същия начин.
— Тогава да обявим примирие. Просто се обръщаш и си тръгваш.
— Не мога — поклати глава Пулър, като продължаваше да го държи на мушка.
— Защо, по дяволите?
— Ти си артилерист, Роджърс. Вършиш си работата както трябва, защото армията е отделила много време и пари за твоето обучение. Прав ли съм?
— Да, но какво от това?
— Ами и с мен е същото. Моята работа не ми позволява да си тръгна. Затова нека се разберем: аз не искам да те застрелям. Доколкото усещам, ти също не искаш да ме гръмнеш, така че свали оръжието. Отлично знаеш, че това е най-разумното, което можеш да направиш.
Пулър го проследи до тук, след като беше събрал предостатъчно доказателства, за да му осигури дълга присъда. Но в един момент Роджърс го засече и хукна да бяга. Бягството му приключи тук, на тази сляпа уличка, откъдето можеше да се измъкне само по пътя, по който беше дошъл.
— Значи умираме и двамата! — тръсна глава Роджърс.
— Не е нужно да свършим така! — настоятелно изрече Пулър. — Използвай главата си! Сигурна смърт или съдебен процес, след който може да полежиш малко във ФВЗ, а дори и да се отървеш без нищо. Кое ти звучи по-приемливо? Кое би прозвучало по-добре на майка ти?
Това докосна някаква струна в душата на Роджърс и клепачите му потрепнаха.
— Ти имаш ли семейство? — попита той.
— Имам, разбира се. И искам да го видя отново. Разкажи ми за твоето семейство.
Роджърс облиза напуканите си устни.
— Мама, двама братя и три сестри. В Питсбърг… Всички сме фенове на „Стийлърс“ — гордо добави той.
— Ето, виждаш ли? — каза Пулър. — Хвърли оръжието и ще можеш да гледаш още много мачове.
— Не ме слушаш, по дяволите! Няма начин да ме приберат за това! Оня извади нож, следователно става въпрос за самозащита!
— Ще го кажеш пред военния съд. Може би изобщо няма да те заключат.
— Знаеш, че няма как да стане — каза Роджърс и погледна изпитателно Пулър. — Събрал си разни неща срещу мен, иначе нямаше да си тук. Разбрал си за шибаната дрога, нали?
— Моята работа е да те арестувам, а не да те обвинявам.
— Тук сме насред нищото, човече. Нужна е малко смазка, за да оцелеем. Аз съм градско момче и не си падам по кравите. Много хора са като мен.
— Досието ти е добро, Роджърс, това ще ти помогне. Ако убедиш съдебните заседатели, че е било самозащита, най-вероятно ще бъдеш освободен.
— Не, човече — упорито тръсна глава войникът. — И двамата знаем, че ще ми изпържат задника.
— Ще те попитам нещо, Роджърс — смени тактиката Пулър в опит да свали напрежението. — Колко питиета удари в онзи бар?
— Какво?!
— Прост въпрос. Колко питиета удари?
Роджърс инстинктивно стисна пистолета, а по лявата му буза се плъзна капчица пот.
— Четири бири и един шот „Джим Бийм“ — отговори той, после изведнъж изрева: — Но какво значение има? Ти разиграваш ли ме, задник?
— Не — спокойно отвърна Пулър. — Опитвам се да ти обясня нещо и искам да ме изслушаш. Ще го направиш ли? То е важно за теб.
Млъкна и зачака. Целта му беше да накара Роджърс да мисли. Когато човек мисли, той не натиска спусъка.
— Добре, казвай.
— Изпил си много алкохол.
— Глупости! Мога да изпия два пъти повече и да карам танк.
— Не ти говоря за танк.
— А за какво?
— Като те гледам, тежиш около седемдесет и пет килограма — започна със същия спокоен глас Пулър. — Това означава, че дори при наличие на адреналин нивото на интоксикация в кръвта ти ще бъде около един промил, а вероятно и повече заради шота „Джим Бийм“. А според закона това означава, че си прекалено пиян, за да караш дори мотопед.
— Какво общо има това, по дяволите?
— Алкохолът влияе на двигателни реакции, например прицелването и произвеждането на изстрел. В твоя случай говорим за сериозна деградация на стрелковите умения.
— Абсолютно сигурен съм, че от три метра няма как да не те уцеля! — изръмжа той.
— Ще бъдеш изненадан, Роджърс. Уверявам те, че ще бъдеш много изненадан. По приблизителните ми изчисления ти си изгубил поне двайсет и пет процента от нормалните си умения. От друга страна, моите двигателни реакции и стрелкови умения си остават перфектни. Затова отново ще те помоля да свалиш оръжието. Двайсет и пет процентово влошаване означава, че всичко това няма да свърши добре за теб.