Отново затвори очи. Не, имаше и друга възможност. Чужденците, дошли на обучение, би трябвало да разполагат с пропуски, позволяващи им да избягват преминаването през главния портал. А това означаваше по-свободен достъп, без претърсване на превозното средство. Тоест един чужденец спокойно би могъл да вкара онзи, който беше намерил смъртта си в неговата килия.
Човекът, който бе имал задачата да го ликвидира. Робърт разбра това в момента, в който вратата на килията се отвори. Да, със сигурност беше тъмно. Но той имаше чувството, че нещо не е наред още от самото начало. Вярно, че бурята би могла да прекъсне основното електрозахранване. Но резервното? Той знаеше, че генераторът работи на природен газ, който получава от дълбоко заровени под земята тръби и следователно е недосегаем за природните стихии.
Шансът двете системи едновременно да излязат от строя беше нищожен. А и поведението на непознатия беше повече от подозрително. Той влезе в килията и затвори вратата след себе си — първият признак, че нещо не беше наред. Вторият беше ножът с назъбено острие, който се появи в ръката му. Пулър го видя на светлината на челника, вграден в каската му.
И съответно не му даде възможност да го използва. Обезоръжи го с едно светкавично движение, а след това го сграбчи за тила.
Краят настъпи бързо, благодарение на уроците, които беше получил от брат си.
За мой късмет беше колкото мен на ръст и тегло и никой не беше помислил за възможностите, които ми се откриваха. Дори за секунда, сигурен съм в това. Изобщо не са си представили, че мога да го убия, а след това да избягам, като оставя трупа му в килията.
Но въпросите продължаваха да са много и той нямаше отговор на всички.
Защо да ме убиват точно сега? Кой има интерес от това? И кой е в състояние да проведе такава акция зад стените на военния затвор?
Облегна се назад. Знаеше, че частта от мозъка, която отговаря за емоциите, породени от болка, е предната цингуларна кора. Интересното беше, че тя не правеше разграничение между психическата и физическата болка. Оттук и фактът, че можеше да бъде задействана както от разбито сърце, така и от счупен крайник.
Робърт затвори очи и започна да се концентрира.
Източна Европа.
Чуждестранен курсант във военната школа.
Опит за убийството му в затвора след повече от две години от влизането му там.
Защо точно сега? Трябвало е време за планиране? Подготвянето на подобна мисия действително изискваше време, но едва ли двайсет и четири месеца. Какво се беше случило междувременно?
Прекъсването на тока, имитацията на стрелба и бомбената експлозия, а дори и човекът, изпратен да го убие, бяха следствия на някаква причина, бяха пълнеж. Сега трябваше да извади този пълнеж, за да стигне до корените на нещата.
Първата му реакция беше да тръгне за някое място, което имаше връзка с предишната му позиция в СТРАТКОМ. Такива бяха намеренията му, но той съзнаваше, че не може да си позволи лукса да обикаля наслуки. Задачата трябваше да бъде конкретизирана.
И така, каква бе причината, задействала всичко това? Ако откриеше отговора на този въпрос, със сигурност щеше да съкрати бройката на местата, които трябваше да посети.
Беше имал достъп до новините въпреки единичната килия. Изчиташе всички вестници, които му носеха, гледаше телевизия. Разбира се, нямаше интернет връзка, но слушаше какво си говорят надзирателите. А и брат му също носеше новини при своите посещения.
Дофри беше получил назначение в СТРАТКОМ едва преди четири месеца. Но сега беше мъртъв. Възможно ли бе новият му пост в СТРАТКОМ да е станал причина за онова, което се случи във ФВЗ?
Освен това се носеха слухове за тотална реорганизация на Разузнавателната общност с цел въвеждане на нов ред и нов стил на работа в един сектор, който отдавна плачеше за промяна. Това ли беше причината за събитията в затвора, поради които за малко не изгуби живота си? Но той отдавна вече нямаше нищо общо с този свят.
Продължи да обмисля проблема.
Пет минути по-късно юмрукът му гневно се блъсна в стената. Мозъкът, единственото нещо, което никога не му беше изневерявало, този път го предаде.
28
Джон Пулър вече се беше отбил в мотела, за да си събере багажа. Планът му беше да прекара деня в проверка на някои следи, а след това да потегли обратно на изток, да си наеме стая и да докладва разкритията си на своите нови „шефове“. Колата пълзеше по равните улици на Форт Левънуърт. Вляво от него течеше река Мисури, носеща прозвището „Голямата кална вода“. Пулър знаеше, че тази вода е не само кална, но и доста коварна. В нея непрекъснато се давеха хора. Разбира се, не всички от тях инцидентно. Преди няколко години един взводен командир с чин сержант беше хвърлил в реката припадналата си съпруга, след като тя беше разкрила изневярата му. Не стана ясно дали бедната жена се беше върнала в съзнание, преди да се удави, но тялото й беше открито далече надолу по течението, оплетено в някакво паднало дърво. Разследването, което продължи месец, беше възложено на Пулър. В момента взводният лежеше във ФВЗ с доживотна присъда, а двете му деца растяха без родители.