Отправил поглед към грамадата на ФВЗ в далечината, Пулър се питаше дали брат му някога ще се върне там. Може би никога нямаше да го заловят или пък щяха да го убият.
Ами ако аз бъда този, който го открие? Какво ще правя, ако откаже да се върне в затвора или реши да се съпротивлява докрай?
Мислите му неволно се върнаха към сблъсъка в сляпата уличка зад бара в Лоутън, Оклахома. Резултатът беше, че той се отърва жив, а редник Роджърс получи сериозно нараняване в крака.
Ще мога ли да натисна спусъка срещу Боби? Или пък той ще стреля в мен?
Отговорът на тези въпроси беше кратък и категоричен: „Не, по дяволите!“. От друга страна, брат му беше лежал повече от две години в единична килия, а по време на бягството си почти сигурно беше убил човек. Ако бъдеше заловен, вероятно щеше да бъде осъден на смърт за предумишлено убийство, дори и ако имаше доказателства, че е ликвидирал непознатия при самоотбрана. При този сценарий имаше вероятност Робърт да избере смъртта в битка. Или пък щеше да позволи на брат си да го убие. Пулър не успя да определи кое от двете е по-лошо.
Поклати глава на тези мрачни мисли, а след това реши да се заеме с това, което владееше най-добре — да продължава напред. Качи се в колата и потегли.
Прекара два часа в компанията на капитан Люис и неговия сержант. Оказа се, че никой от тях не е броил бойците при сформирането на ударния отряд. Просто бяха вдигнали взводовете под тревога и ги бяха изпратили да възстановят реда във ФВЗ. И двамата бяха изненадани от факта, че се е появил един човек в повече. Веднага след пристигането си в затвора военните полицаи бяха блокирали общите зони съгласно предварителните инструкции.
Пулър поиска подробности за ситуацията около Зона 3, където се намираше килията на брат му. Но никой от двамата не разполагаше с такива. Бяха разбрали за мъртвеца доста време след приключването на акцията. Никой не беше докладвал за нещо необичайно, нито пък беше имал представа, че Робърт Пулър е напуснал килията си, облечен в щурмова униформа. На практика всички били смаяни, че подобно нещо е възможно. Но когато Пулър сподели теорията си за бягството, командирите на ротата признаха, че не могат да докажат, че такова нещо не се е случило.
Пулър огледа зоната, в която беше сформиран отрядът за борба с безредиците. Беше голяма и напълно открита, а това предполагаше пълен хаос в бурната нощ. После отиде в квартирата, заемана от Месич, но тя вече беше почистена и готова за следващите курсанти. Това го лиши от възможността да снеме дори един пръстов отпечатък. Вече беше установил, че хърватинът е върнал наетата кола, която в момента се намираше някъде в Монтана. Още една улика без резултат.
След това тръгна към ФВЗ. Не след дълго седеше на леглото, на което брат му беше чел книга, преди токът да спре. Оглеждаше килията, в която Робърт беше прекарвал двайсет и три часа от денонощието. Тясно помещение, голям ум. Беше цяло чудо, че едното беше побирало другото. Запита се какво ли си е помислил брат му, когато лампата е угаснала. Очаквал ли е да се случи нещо? Бил ли е готов за него, когато вратата се е отворила? Разполагал е само с няколко секунди, за да разбере какво става. Откъде е знаел, че униформеният на прага е дошъл да го убие? Може би не е бил сигурен. Може би просто е съзрял своя шанс за бягство. Или пък е решил да убие всеки, който се появи от мрака.
След известно време направи опит да се срещне с капитан Макри, но се оказа, че тя не е дежурна. Все пак дежурният офицер Майк Кардарели се съгласи да отговори на няколко въпроса. Те не доведоха до нищо, ако не се брои последният въпрос на Пулър, който пожела да разбере къде се е намирал самият Кардарели в нощта на бягството на Робърт.
— През онази нощ трябваше да съм дежурен, но капитан Макри предложи да се сменим — отвърна той.
— Защо? — моментално наостри уши Пулър.
— Тя трябваше да е дежурна следващата нощ, но в последния момент изскочил някакъв семеен ангажимент. Извадих късмет, защото всички замесени пострадаха професионално.
— Какъв семеен ангажимент? — попита Пулър.
— Моля? — недоумяващо го погледна Кардарели.
— Онзи, който е изскочил пред Макри?
— Ами не знам, не я питах.
— Тя е тук със семейството си, така ли?
— Сама е. Реших, че става въпрос за посещение на близките й.
— В базата ли живее?
— Не — поклати глава офицерът. — Има къща съвсем наблизо.
— Ще ми трябва адресът й.
Кардарели му го продиктува.
— Нещо ново за устройството, имитирало стрелба и експлозия в близост до Зона три? — попита Пулър.