— Не съм чул. Но при всички случаи е било гаден номер.
— Точно така — каза Пулър, — гаден номер.
Няколко минути по-късно той се върна в колата и отвори една военна база данни. Намери досието на Ленора Макри и го изчете бързо, но не откри нищо съществено. Жената имаше добра биография, без черни точки. Не такава обаче беше информацията за личния й живот, която изглеждаше доста объркана и пълна с неясноти.
Единствено дете на родителите си, вече покойници. Интересно за какви семейни ангажименти беше споменала пред колегата си.
Освен това Макри сама си призна, че не е заповядала обиск на персонала, за да бъде открито устройството, произвеждащо шум. Меко казано, това му се стори странно, защото малко или много представляваше професионален пропуск.
В същото време бездействието й беше довело до някои конкретни резултати — например хвърляне на подозрение върху стотици служители, които биха могли да вкарат въпросното устройство в затвора, но без никаква възможност за доказване на това. Самата Макри също попадаше в списъка на заподозрените. Още повече че е била добре запозната с действието на охранителната система и спокойно би могла да я преодолее и да вкара устройството в затвора — най-вероятно след спирането на тока, когато вратите на килиите са се отключили.
Потегли към адреса, който получи от Кардарели. Беше го предупредил да не й се обажда по телефона, за да я запознае с току-що проведения разговор. Боеше се, че Макри може да направи опит за бягство.
Ободрен от мисълта, че вероятно най-накрая се е добрал до нещо съществено, Пулър настъпи газта и стигна за рекордно кратко време до предградието, където живееше капитан Макри. Паркира така, че да вижда добре къщата й, която беше крайната в редицата, и се приготви да чака. Пред дома й беше паркирана една кола. Той извади бинокъла от сака си и го насочи към нея. Да, на огледалото за обратно виждане наистина беше окачен пропуск за паркинга на ФВЗ, което означаваше, че това е нейната кола — хонда сивик последен модел.
Планът му беше да почака известно време и ако тя излезе, да я проследи. А ако това не се случеше, беше готов да проведе с нея втори разговор.
Вися един час, но Макри не се появи. Миг преди да слезе от колата и да тръгне към къщата, пред нея спря още една кола. Очите на Пулър се разшириха от изненада, когато видя кой слезе от нея и пое нагоре по стъпалата.
Вероника Нокс явно отдавна беше напуснала гробището.
29
Нокс почука на вратата, а след това натисна и звънеца. Никой не отвори.
Тя се огледа, бръкна в джоба на якето си и извади нещо, което приличаше на шперц. Зае се с топката на бравата. Няколко секунди по-късно бутна вратата и влезе.
Пулър изчака за миг, после тръгна към къщата. Мина покрай колата на Макри и продължи към задния двор на триетажната сграда с тераса и остъклена врата към мазето. Липсата на пердета му позволи да надникне вътре. То се оказа недовършено, с голи бетонни стени и струпани край тях кашони.
Ключалката беше проста, той проникна вътре за секунди и се насочи към стълбището. Отгоре се чуваха стъпки — вероятно Нокс оглеждаше обстановката. Но къде беше Макри? Тя не отвори входната врата, въпреки че колата й беше пред къщата. В следващия миг Пулър чу пукот от стрелба. Светкавично измъкна пистолета си, приклекна и се ослуша. Изстрелите бяха два, комбинирани със страничен шум. След първия се разнесе трясък, сякаш някой се беше блъснал в нещо. Вторият беше придружен от остър вик и глух тътен на падащо тяло. Нокс? Или Макри, ако все пак се окажеше, че си е у дома?
Взе стъпалата по три наведнъж и се озова пред вратата в горния край на стълбището. Побутна я и предпазливо надникна вътре.
Не видя никого. Огледа още веднъж стаята, след което продължи по коридора с насочен пистолет.
После спря.
Нокс се беше навела над проснатата на пода Макри, от чиито гърди шуртеше кръв. Дясната й ръка продължаваше да стиска пистолета.
— Не мърдай, Нокс! — извика Пулър, готов да реагира на евентуалния й опит да се обърне и да стреля по него.
Но тя вдигна пистолета над главата си и отмести пръст от спусъка. Беше ясно, че се предава.
— Сложи го на пода и го изритай към мен! — заповяда той.
— Тя има нужда от линейка — каза Нокс.
— Виждам. Ритни пистолета насам, а аз ще се обадя.
Нокс се подчини. Пулър хвана оръжието за дулото и го сложи на масата. След това извади телефона си и набра 911.
— Отдръпни се от нея, а след това легни на пода с ръце на тила — заповяда той.
— Опита се да ме убие, Пулър!
— Тепърва ще разберем дали е така. А сега направи каквото ти казвам.