Нокс се подчини, а той се наведе над Макри, която лежеше по гръб до някакъв стол, покрила лицето си с длани. От малка дупчица на тъмната й блуза течеше кръв и петното бързо се разширяваше. Той докосна с пръст сънната й артерия, но пулс нямаше. Широко отворените й очи бяха започнали да се оцъклят, а ръцете й вече изстиваха.
— Мъртва е, Нокс. По всичко личи, че си я улучила право в сърцето.
— И аз така си помислих — отвърна с нестабилен глас Нокс.
— Какво се случи? Защо изобщо си тук?
Тя понечи да се надигне, но той рязко повиши тон:
— Остани там, където си! Няма да повтарям повече!
Нокс замръзна за миг, после отново легна на пода.
— Дойдох да я разпитам — каза тя. — Мислех, че ще го направим заедно, но знаеш какво се получи. Благодаря, че ме заряза на гробището. Наложи се да се върна пеша.
— Защо реши да я разпиташ?
— Защото не е претърсила надзирателите.
— По-подробно, ако обичаш.
— Снощи прегледах бележките ти от разпита. Тя е признала пред теб, че не е заповядала обиск на надзирателите и охраната с цел да открие уреда, който имитира стрелба и експлозии. Защото била убедена, че никой от персонала няма нищо общо с това. Разбира се, убеждението й не я оневинява, тъй като е била длъжна да го направи. Причината за обратното може да бъде само една… — Нокс извърна глава и го погледна от долу на горе.
— И каква е тя?
— Ако служителите се окажат чисти, подозрението би паднало върху самата нея.
— Така е. Липсата на заповед за обиск е била нещо като осигуряване на алиби.
— Значи и ти си на същото мнение? Затова ли си тук?
— Видях как използва шперц, за да проникнеш в къщата. Аз предпочетох задния вход, а след това чух два изстрела.
Тя посочи далечната стена. Пулър се обърна. Куршумът се беше забил в гипсокартона, близо до един от винтовете.
— Стрелях само миг по-късно — добави Нокс. — Но улучих.
— Защо си тук? Имаш ли заповед?
— Не.
— Тоест каквото и да беше открила, то нямаше да бъде допуснато от съда.
— Не съм чак толкова загрижена за юридическите тънкости, Пулър. Просто искам да си свърша работата.
— Значи влизаш и тя стреля по теб. Но факторът изненада е на нейна страна, освен това е офицер с достатъчно опит. Как така не те е улучила от толкова близко разстояние?
— Зърнах я милисекунда преди да стреля, и ритнах стола в нейната посока. Едновременно с това се проснах на пода и стрелях от там. Аутопсията ще потвърди траекторията.
Пулър погледна преобърнатия стол до тялото на Макри.
В далечината се дочу вой на сирени, който бързо се усилваше.
— Ако се беше появил преди мен, сега със сигурност ти щеше да лежиш по корем, опитвайки се да обясниш какво е станало — каза тя. — Или щеше да си мъртъв.
— Изключено — поклати глава той. — Преди всичко защото изобщо нямаше да ми хрумне незаконно влизане.
— Е, няма как да върна назад нещата.
Пулър пристъпи към прозореца. Пред къщата спряха две полицейски коли и една линейка.
— Сега ти командваш парада, Пулър. Как мислиш да постъпиш?
— Мамка му! Ставай, Нокс.
Тя бавно се подчини и го погледна въпросително. Той мълчаливо й подаде пистолета.
— Признавам, че съм изненадана — каза тя. — Мислех си, че ще ме хвърлиш на вълците.
— Все още мога да го направя.
— Какво ще им кажем? Истината е, че влязох тук незаконно, и то въоръжена. Може да изглежда, че Макри просто е искала да защити себе си и дома си, а аз съм я застреляла.
— Ще им кажем истината.
— Като нищо ще да бъдем обвинени в нахлуване с взлом.
— Не. Първоначално ти почука и натисна звънеца. Нали й се представи със служебните си документи?
— Абсолютно. Тя знаеше коя съм, но въпреки това стреля.
— Добре. Придържай се към моите думи.
Отначало полицията беше скептична, но показанията на Пулър бяха твърди и убедителни, както и тези на Нокс. Техните правомощия имаха голяма тежест пред местните власти, които добре знаеха за последните събития във военния затвор.
— А какво ще правим с тялото? — попита единият от полицаите, свел поглед към Макри.
— Тя е армейски капитан на активна служба, застреляна в дома си. Това означава, че случаят несъмнено е под юрисдикцията на ОКР. Ние го поемаме с ангажимента, че всичко ще бъде съхранено.
— Не съм много сигурен в това — колебливо каза по-възрастното ченге.
— В такъв случай вашите началници ще се свържат с моите, след което всичко ще бъде наред. Засега тялото остава в къщата и нищо няма да се пипа.
В крайна сметка полицаят кимна и измъкна мобилния си телефон.