— Това е далеч над правомощията ми.
Един час по-късно ченгетата отстъпиха мястото си на екипа криминолози от ОКР, който пристигна от Форт Левънуърт. Те направиха подробен оглед на местопрестъплението, след което прибраха тялото в найлонов чувал и го изнесоха на носилка.
Пулър им помагаше, а Нокс отиде да чака в съседната стая по изричното му настояване.
Агентите свършиха работата си и напуснаха къщата. Пулър и Нокс останаха сами.
— Криминолозите ще потвърдят абсолютно всичко, което ти казах, Пулър — увери го тя.
— Криминолозите могат да правят много неща, но не и това, Нокс — поклати глава той. — Поне не изцяло.
— В следващата секунда щях да съм мъртва! — разпалено отвърна тя. — Беше на кантар — или аз, или тя. Какво друго би могло да бъде?
— Например, че се появяваш тук, за да ликвидираш Макри и да й затвориш устата.
— Охо, значи вече ме подозираш не само в съучастие в някакви тъмни дела, но и в предумишлено убийство?
— Аз не те познавам, Нокс. Ти почука на вратата ми, но това не означава, че си спечелила моето доверие.
— Нито пък ти си спечелил моето.
— Така ли? А кой не позволи на ченгетата и агентите на ОКР да те арестуват? Кой ти върна оръжието и потвърди версията ти? Кой не пожела да ти сложи белезниците, които всеки друг на мое място би ти щракнал? Наистина ли нищо от това не затвърди доверието ти в мен?
Гневът бързо я напусна, заменен от притеснение.
— Наистина ценя всичко това, Пулър. Евентуалният арест нямаше да ми се отрази добре.
— Естествено, че нямаше. Но това се отнася и за тези, които стоят зад теб в УРС, а те никак не са малко.
Последните му думи бяха чиста провокация.
Нокс се отпусна на близкия стол.
— Много мислих върху това, което каза на гробището — каза тя и го погледна насмешливо. — Признавам, че аналогията с братята Къстър беше повече от оригинална.
Пулър се облегна на стената в очакване да чуе продължението.
— Какво знаеш за съдебния процес срещу брат ти?
— Нищо. Беше обвинен в държавна измяна и съответно осъден. Не знам нищо повече.
— Но бягството на брат ти е изнервило доста хора от средите на разузнаването.
— Това ми е ясно и без да ми го напомняш.
— Имам чувството, че не биваше да ти казвам всичко това.
— Много неща не бива да се правят.
— Дойдох тук не само заради твоите записки по разследването, а и за още нещо.
— Какво нещо?
— Открихме и проследихме няколко депозита в сметка на Каймановите острови, която капитан Макри си е открила преди месец. Общата сума е един милион долара.
— Подкупът за това, което е направила?
Нокс кимна.
— Откъде идват парите?
— Оказаха се непроследими дори за нас. Извадихме късмет, че я засякохме, но източникът си остава загадка.
— Как стигнахте до нея?
— УРС дочу слухове, нищо повече. Но те бяха достатъчно странни, за да ни насочат към ФВЗ. Направихме проверка на персонала, при която изскочиха няколко подозрителни имена. Сред тях беше и това на Макри.
— В служебното й досие нямаше нищо необичайно.
— Живяла е сама, без никакви роднини наблизо, крайно амбициозна.
— Мнозина военнослужещи са такива.
— Тя обаче е имала доста дългове.
— Защо? Армията е поела обучението й в Уест Пойнт.
— Става въпрос за дългове на борсата, свързани предимно с нискодоходни акции. Била е вътре с около осемдесет хиляди долара — сума, която спокойно би могла да се покрие от подкупа и пак да й останат достатъчно средства за приличен живот.
— Това го нямаше в досието й.
— Така е. Армията не се интересува от личните финанси на своите служители, а и падежът на задълженията й все още не беше настъпил.
— Но въпреки това вие ги засякохте.
— Да.
— Защо не си ми казала нищо за това, по дяволите? — намръщи се Пулър.
— Казвам ти го сега, въпреки че шефовете ми със сигурност ще ме уволнят, ако научат. — Тя скръсти ръце пред гърдите си, облегна се назад и изпусна дълбока въздишка. — Ние с теб имаме коренно различно обучение, Пулър. Още от първия ми ден в армията започнаха да ми внушават, че трябва да работя под прикритие. Това означава да не се доверявам на никого извън своя кръг, да крия тайните си, а когато се налага — да прибягвам и до откровени лъжи. Казано с други думи, мен са ме учили да отблъсквам и мамя, точно както теб са те учили да разследваш местопрестъпленията. Години наред съм усъвършенствала тези умения. Просто не знам какво ще се случи, ако командването научи за този разговор.
— Тогава защо го провеждаш? — попита Пулър.