Тя се засмя, но после отново стана сериозна.
— Заради честността ти, а и защото проклетото ти благородство ме кара да се чувствам някак… засрамена. Не ми е комфортно, когато те заблуждавам. Мислех, че отдавна съм се издигнала над подобни емоции, но се оказа, че не е така.
— И сега какво? — попита след продължителна пауза той.
— За мен нещата са ясни — отвърна тя. — Моля те за втори, а може би и за трети шанс, но не бих те обвинила, в случай че този път откажеш да ми повярваш.
Пулър помълча и каза:
— Онзи белег и раната под него са достатъчно истински. Забелязах как куцаше на влизане в къщата, видях и гримасата ти, когато седна на стола. — Той извърна очи към съседната стая. — Предполагам, че си паднала точно на тази страна, когато си се хвърлила на пода да избегнеш куршума. Адски те боли, нали?
— Да — каза Нокс. — В момента съм готова на убийство за таблетка болкоуспокоително…
— Е, Деветстотин и втора група в Левънуърт подчинена ли е на АНС? — попита той.
— АНС е навсякъде, Пулър. А Деветстотин и втора не е изключение.
— Разбирам колко ти е трудно да изречеш тези думи.
— Обучението си е обучение, но въпреки това възнамерявам да се възползвам от малкото свободна воля, която ми е останала.
— Окей. Това все пак е начало.
Телефонът му иззвъня миг по-късно. Беше Шайрин Кърк.
— Здрасти, Шайрин — вдигна той. — Може ли да ти звънна след няколко минути? В момента съм зает.
— Не, не можеш — отсече Кърк. — Къде си?
— В Левънуърт.
— Аз също.
— Моля?!
— Току-що кацнах и в момента се придвижвам с такси, за да те открия.
— Какво търсиш в Канзас, по дяволите?
— Това не е за телефон. Не можем ли да се срещнем някъде?
Пулър стрелна с очи Нокс, която напрегнато го наблюдаваше.
— Да, има едно заведение… — Продиктува адреса и добави: — В момента съм с един агент на УРС. Бих искал да присъства и тя.
— Предпочитам да говорим насаме.
— Тя също ще дойде, Шайрин. Аз й се доверявам, значи можеш да й се довериш и ти.
— След трийсет минути — рязко отвърна Кърк и прекъсна връзката.
— Кой беше? — попита Нокс.
— Шайрин Кърк, моя позната от военната прокуратура.
— Откъде идва?
— От Вашингтон.
— Защо е била толкова път?
— За разговор на четири очи. Сигурно е важно.
— Благодаря за доверието. Но ако тя се чувства неудобно, бих могла да…
— Не, Нокс. Вече сме екип, значи оставаме заедно.
— Сигурен ли си?
— Хайде да тръгваме.
30
Върнаха се в Левънуърт, всеки със своята кола, след което се срещнаха в тяхното заведение. Пулър й задържа вратата, забелязал колко тежко стъпва заради контузията.
— Взе ли си болкоуспокоително?
— Да — отвърна през стиснати зъби тя. — Глътнах четири адвила наведнъж и сега чакам да подействат.
Насочиха се към едно сепаре в дъното, където ги чакаше Кърк.
Беше облечена с доста измачкан панталон и сако. Очите й бяха подпухнали от безсъние, а къдравата й коса беше разрошена. Миришеше на цигари, а чашата за кафе пред нея беше празна.
Пулър ги запозна. Кърк погледна изпитателно Нокс.
— Не те познавам — обяви тя. — Но след като Пулър гарантира за теб, значи всичко е наред.
— Благодаря.
— Няма за какво, не го правя за теб — отсече Кърк и се извърна към Пулър. — Тръгнах още снощи. Наложи се да кацна в Чикаго, защото нямаше директен полет. Преспах на летището, а през деня се опитах да намеря някакъв полет. В крайна сметка ме сместиха в някаква консервна кутия. С кола щях да дойда по-бързо, отколкото с тъпите авиолинии!
— Едно телефонно обаждане щеше да ти свърши същата работа — отбеляза той.
— Гладна съм — обяви тя. — Не знам за вас, но аз мисля да си поръчам.
Направиха поръчките си, размениха няколко общи приказки, след което Кърк се приведе над масата и понижи глас.
— Предполагам, че знаеш как действат военните съдилища, нали?
— За щастие, не съм бил техен обект, но да, знам. Действат съгласно Член първи на Конституцията, което означава, че са пряко подчинени на Конгреса.
Кърк кимна.
— Всеки военен процес се ръководи от командващ офицер.
— Тъкмо в това е работата — отвърна Пулър. — Командващият офицер свиква съда и избира съдебните заседатели.
— Но ограниченията на командващия офицер са изключително строги. Правило сто и четири за военните съдебни процеси ги определя ясно: командирът няма право да наказва съдебния състав, нито пък да му влияе по някакъв друг начин. Системата е оцеляла вече двеста години въпреки непрекъснатите атаки срещу нея.