— Което не означава, че е справедлива — отбеляза Пулър. — Но кой иска да клати лодката?
— Не казвам, че е идеална — вдигна длани пред себе си Кърк. — Но тя е единствената, с която разполагаме, а освен това работи.
— Не и за брат ми.
Кърк отпи глътка кафе и се зае да оглежда салона. Пулър не гледаше никого, а Нокс местеше очи от единия към другия и обратно.
После им донесоха храната. Разговорът беше възобновен едва след като сервитьорката се отдалечи.
— Ще ме извините, но се налага да говоря и да ям едновременно — обяви Кърк, докато щедро солеше всичко в чинията си под неодобрителния поглед на Нокс. — При военните съдилища няма временни съдебни заседатели, както при гражданските. За присъди над десет години трябва да има три четвърти консенсус между членовете на съдебния състав. Те, а не съдията решават каква точно трябва да бъде присъдата.
— Доколкото съм осведомен, за смъртна присъда трябва да има пълно единодушие — обади се Пулър.
— Невинаги. Ако обвиняемият е осъден по Член сто и шест за шпионаж, членовете на съдебния състав не определят размера на наказанието, защото шпионажът задължително означава смъртна присъда. Без никакви изключения, ако това се докаже безспорно. Съдията просто обявява присъдата.
— Това не го знаех — облегна се назад Пулър. — Какви са условията?
— Прости и ясни. Установени са още от колониалните времена, въпреки че с годините са въведени и някои промени. Най-важното от тях е да сме в състояние на война, а ние бяхме точно в такова състояние, когато брат ти беше арестуван.
— Официално Конгресът никога не е обявявал война — възрази Пулър. — Нито на Афганистан, нито на Ирак.
— От теб ще излезе добър адвокат, Пулър. Неговата защита повдигна същия въпрос. Технически погледнато, това, което казваш, е вярно, но на практика ние бяхме във война. А брат ти е бил обвинен в подпомагане на врага. В подобни случаи защитата губи много по-често, отколкото печели. Точно това се е случило, когато адвокатът на брат ти е внесъл възражението — просто е загубил.
— Добре, продължавай — каза Пулър.
— Обвиняемият трябва да е извършвал шпионската си дейност на места, които са под юрисдикцията на въоръжените сили или на такива, свързани с тях. Останалите елементи включват нелегални действия, събиране на информация с цел да бъде предадена на врага и прочие.
— Но той бил ли е обвинен по Член сто и шест? — попита Нокс, а после побърза да си отговори сама: — Предполагам, че не, защото не е бил осъден на смърт, а само на затвор.
— По всичко личи, че Член сто и шест е бил предложен, но по-късно са го оттеглили — отвърна Кърк. — Вместо него са приложили Член сто и шест А за държавна измяна. Разликите са доста, но повечето от тях незначителни. В случая е отпаднало условието шпионажът да е извършен по време на война, но има други условия, при които може да бъде издадена смъртна присъда — например да е свързан с ядрено оръжие или сателитно разузнаване.
— Все неща, с които се е занимавал брат ми.
— С тази разлика, че смъртната присъда за шпионаж е задължителна, а военният съд може да приложи всякакво друго наказание за държавна измяна. Но, както ти правилно отбеляза, тук се изисква пълно единодушие на съдебния състав. Това е голямата разлика с автоматичната смъртна присъда.
— А те не са били единодушни, така ли?
— Точно така. В противен случай той щеше да е в някоя от килиите на смъртниците или вече екзекутиран. Но вместо това получава доживотна присъда.
— Значи би трябвало да има смекчаващи вината обстоятелства — обади се Нокс.
— Предполагам, че е имало, но от процесуална гледна точка нещата изглеждат неясни.
— Вие със сигурност не сте научили всичко това само от архивите по делото — отбеляза Нокс. — Нали така, Шайрин?
— Не, добрах се до прокурора и адвоката, с които разговарях надълго и нашироко. И двамата бяха изненадващо откровени. Наистина изненадващо.
Думите й увиснаха във въздуха, подчертани от настъпилата тишина.
— Според теб защо са били толкова откровени? — попита Пулър.
— Трудно е да се каже — предпазливо обясни Кърк. — И двамата помнеха случая много добре, въпреки че оттогава насам със сигурност са гледали купища дела. А брат ти е отхвърлил предложението за извънсъдебно споразумение, което са му направили.
— Какво означава това?
— Обвиняемият се признава за виновен срещу полека присъда. Но той явно е бил против, тъй като до края на процеса твърдял, че е невинен.