— Кой е бил командир на производството? — попита Пулър.
— Началникът на СТРАТКОМ генерал-майор Мартин Ейбъл.
— Знам, че Пулър е осъден за шпионаж, но какви точно са обвиненията? — попита Нокс.
— Архивите на делото са засекретени. Напълно основателно, защото съдържат много поверителна информация. В това отношение военните правила за доказателствата са изрични.
— Но ти едва ли щеше да биеш целия този път, ако не си ги разсекретила — отбеляза Пулър.
— Вече ти казах, че за това е нужна съдебна заповед. Която нямаше как да извадя за времето от последния ни разговор.
— Но?
— Но прокурорът и адвокатът бяха словоохотливи, както вече споменах. Особено адвокатът Тод Ландри. Той ми обясни под секрет какви точно са били обвиненията.
— А не ви ли попита защо искате да знаете? — обади се Нокс.
— Разбира се. И аз споменах бягството на Робърт Пулър от затвора — нещо, което също им беше добре известно. Военната машина за слухове никога не спи.
— И ви приеха като член на някаква група следователи, така ли?
— Ако са помислили така, аз не направих никакви опити да ги разубедя — отвърна с равен глас Кърк.
— И така, какви се оказаха обвиненията? — попита Пулър.
— Известно е, че АНС поддържа тесни контакти с няколко големи технологични компании и мобилни оператори, които им позволяват скрит достъп до тези платформи. Робърт Пулър от своя страна пък е открил задна вратичка към разузнавателната платформа на СТРАТКОМ, което между другото е тясно свързано с всички останали разузнавателни канали — включително АНС, ЦРУ и военното разузнаване. Именно кодовете на тази вратичка е възнамерявал да продаде на враговете на страната. Нещо, което би имало катастрофални последици.
— Продажба на тайни?! — възкликна Пулър. — Това са пълни глупости! Той няма никакво отношение към парите! Защо му е да го прави?
— Най-вероятно заради хазартните залози, които е правил онлайн. Залози за милиони.
— Онлайн залози?! — смаяно я изгледа Пулър. — Брат ми никога не се е интересувал от това!
— Явно са открили доказателства за противното. Както в персоналния му компютър, така и в джиесема му. Залагал е под различни псевдоними.
— Брат ми е достатъчно умен, за да си дава сметка, че хазартът се базира на късмета, а не на някакви лични умения. Той е прекалено интелигентен, за да залага.
— Аз им зададох същия въпрос.
— И? — подкани я Нокс.
— Според прокурора по делото Дъг Флетчър брат ти е създал един изключително сложен хазартен алгоритъм, който поне в началото е дал отлични резултати.
— В началото? — изгледа я Пулър.
— Преди да стане неефективен. Там са потънали милионите. Но той продължавал да залага с надеждата да се измъкне от дупката. Типично поведение за комарджиите, което се превръща в зависимост. А онлайн залагането е най-краткият път към тази зависимост, в капана на която попадат адски много хора.
— Те разполагат с доказателства за всичко това, така ли? — попита Нокс.
— Да. Неоспорими.
— Защо тогава… — започна Пулър, но Нокс го изпревари:
— Защо двамата юристи са запомнили толкова добре това дело?
— Специално Ландри беше убеден, че всичко е прекалено подредено и ясно. Никой не се е съмнявал, че брат ти е много добър в технологиите, но въпреки това подозрително лесно откриват доказателствата в личните му електронни устройства.
— Значи Ландри е убеден, че са били изфабрикувани. Въпросът е дали е включил и в защитата си тези свои убеждения?
— Би трябвало — замислено каза Нокс. — Но брат ти е обявил официално, че никой не може да проникне в личните му електронни устройства. Тоест всичко, което е качено в тях, е негово дело.
Пулър стовари длан върху масата и двете жени подскочиха от изненада.
— Какъв идиот, господи! — прогърмя той. — Винаги е бил горд, вместо да мисли практично. Не е искал да признае, че някой го е надхитрил. Такъв си беше още от малък. Сритваш му задника при някаква игра, но никога не можеш да повториш.
— Един виновен човек не може да постъпи така — тръсна глава Нокс. — Той по-скоро би се хванал за всичко, което може да го оневини.
— Това е другата причина Ландри да помни всички детайли от процеса. Никога дотогава не бил имал случай защитата му да бъде унищожена по този начин, при това от самия обвиняем. Но на брат ти дори не му е мигнало окото.
— Може би не е вярвал, че ще го осъдят — добави Нокс.
— Е, значи е сгрешил.
— Обжалвали са, нали? — попита Нокс.
— Когато става въпрос за разжалване на офицер, Апелативният съд — в случая този на ВВС, автоматично внася обжалване, но в крайна сметка са потвърдили присъдата на първата инстанция. Това е всичко, което е направено за защитата на Робърт Пулър. За обжалване на по-горна инстанция са били необходими редица процесуални действия, но той ги е отказал.