— Значи все пак е протестирал срещу присъдата си — рече Пулър, като въртеше чашата за кафе между пръстите си. — Но се питам защо нищо не ми каза?
— Имал е много причини — сви рамене Нокс.
— Не мога да повярвам, че брат ми може да продава държавни тайни.
— Но е бил в състояние да го направи — изтъкна Нокс. — Може би не го е направил за пари въпреки „доказаната“ му страст към хазарта.
— Нима намекваш, че е последвал примера на Сноудън и е искал да разобличи системата от безопасна дистанция?
— Определено не го е направил като Сноудън — поклати глава Кърк. — Съдът е доказал, че е било за пари.
Пулър остави чашата си на масата.
— Не бива да пренебрегваме факта, че някой е изпратил убиец в килията му — рече той. — След това е убит един генерал от СТРАТКОМ, а присъстващата на тази маса Нокс беше принудена да застреля офицер от армията на САЩ, която най-вероятно е била замесена в опита за убийство на брат ми. Ако е виновен и е на сигурно място в затвора, защо ще привлича толкова голямо внимание?
Кърк почти се задави с кафето си.
— Какво си направила?! — попита на пресекулки тя, обръщайки се към Нокс.
— Тя стреля първа и бях принудена да се защитя. В резултат тя е мъртва, а аз съм жива.
— Но по каква причина?
— Установихме, че е имала финансови проблеми — поясни Нокс. — В даден момент обаче си е открила сметка на Каймановите острови, в която някой е превел един милион долара.
— Какво е направила, за да спечели такива пари? — попита Кърк.
— Според мен именно тя е внесла в затвора симулатора на стрелба и бомбени експлозии — отвърна Пулър. — По тази причина не е обискирала надзирателите и пазачите. Мисля, че отключените врати на килиите също са нейна работа.
— Добре — вдигна ръка Кърк. — Но нека се върнем на последния ти въпрос: защо е цялото това внимание точно сега?
Пулър се поколеба, погледна Нокс и поклати глава.
— Никой от нас няма отговор на този въпрос.
— Съгласна съм, че изглежда рисковано и се нуждае от детайлно разследване — каза Кърк. — Но ти трябва да разбереш, че ситуацията ненужно се усложнява от бягството на брат ти.
— Вероятно не е имал друг избор. Или бяга, или умира. При тези обстоятелства и аз бих избрал бягството.
— Проблемът с отговора е, че причините му изобщо не интересуват хората, които го издирват.
— Но той има и още един проблем — натърти Пулър. — Че хората, които го издирват, не са част от официалната машина.
— Особено след това, което се случи с теб — добави Нокс. — Отвличането и опитът за убийството ти са сигурно доказателство, че става въпрос за организация извън закона.
Кърк рязко се извърна към него.
— Първо тя ликвидира някаква жена с офицерски чин, а сега се оказва, че ти си бил отвлечен и заплашен от смърт? — смаяно попита тя.
— Горе-долу — сви рамене Пулър. — Нападнаха ме група въоръжени мъже, които използваха един банален номер да привлекат вниманието ми. Откараха ме в някаква къща, зададоха ми куп въпроси, на които не получиха отговор, а след това решиха да ми видят сметката.
— А защо още си жив?
— Появи се моят ангел пазител, който направи достатъчно, за да улесни бягството ми.
— Кой беше този ангел?
— Надявам се някой ден да го открия и да му благодаря лично. — Той се обърна към Нокс и понижи глас: — Гарантираш ли ми, че не знаеш кои са тези хора и откъде са?
— Ако ме питаш дали са от моите, не са — поклати глава тя. — Ние може да сме лъжци и измамници, може да изкривяваме истината, но не се занимаваме с такива неща. Нашите операции се контролират от надзорни комисии, Пулър. Ако опитаме нещо незаконно и то излезе наяве, всички до един ще се простим с кариерите си, пенсионните си осигуровки и дори свободата си. Не мисля, че някога бихме имали основателни причини да направим подобно нещо. Имаме си достатъчно врагове, за да си създаваме нови.
Той я погледна изпитателно, после отмести очи.
— Разкажи ми малко повече за престрелката си с онази жена — каза Кърк, обръщайки се към Нокс. — Как й беше името?
— Ленора Макри — отговори Пулър. — Би трябвало да е доста отчаяна, за да стреля по теб, Нокс. Мислиш ли, че те е видяла как влизаш в дома й?
— Преди да използвам шперца, почуках на вратата и натиснах звънеца.
— Знам, че е така, защото те наблюдавах. Разкажи ни какво точно се случи, за да дадеш храна за размисъл на Шайрин.