— Стъпка по стъпка — добави Кърк.
Нокс се помъчи да събере мислите си.
— Влязох, затворих след себе си и я повиках по име — започна тя. — Никой не ми отговори и аз я повиках още веднъж, като освен това се представих с име и чин. В следващия миг тя се появи иззад ъгъла с насочен в гърдите ми пистолет. Показах й служебните си документи, които държах в ръка, макар вече да знаех, че те са без значение за нея. Изражението на лицето й ми казваше всичко. Разполагах с не повече от секунда, преди тя да стреля.
— Продължавай — окуражително каза Пулър, регистрирал колебанието й.
— Хвърлих документите, грабнах един стол и го запратих по нея. Проснах се на пода едновременно с изстрела. Куршумът свирна над главата ми и се заби в стената. Столът я беше улучил в момента, в който натисна спусъка. Аз се извъртях, прицелих се и стрелях в гърдите й. Тя падна като посечена там, където стоеше. И повече не помръдна.
— Разказът й съвпада с това, което чух от долния етаж — каза Пулър, хвърляйки кос поглед към Кърк.
— Защото е истина — твърдо рече Нокс.
— Но аз се питам защо е стреляла в теб хладнокръвно, без никакво колебание — замислено каза Кърк. — Това е крайна реакция. Откъде е била сигурна за причините да отидеш в дома й? Спокойно би могла да си там, за да я разпиташ и нищо повече. Ако те беше ликвидирала, със сигурност щеше да си спечели смъртна присъда. А и как е планирала да избяга?
— Ползваше псевдоним. Същия, с който беше открила сметката си на Кайманите и който ние проследихме. На това име бяха издадени няколко еднопосочни билета с последна спирка Санкт Петербург.
— Понеже между Русия и Щатите няма спогодба за екстрадиция.
— Точно така. Но аз се съмнявам, че крайната й цел е била Русия. Избрала е тази дестинация, за да изчезне. Само можем да предполагаме накъде щеше да се насочи след това. Практически навсякъде, тъй като е разполагала с достатъчно финансови ресурси.
— За коя дата бяха издадени билетите? — попита Пулър.
— За днешна. Била е дежурна, но се обадила, че е болна. Явно не е имала намерение да се появява повече там. Това беше причината да я потърся в дома й.
Пулър втренчено погледна Нокс, но тя спокойно издържа на погледа му. Кърк забеляза това и започна да върти глава от единия към другия като на тенис мач.
— Знам какво се готвиш да кажеш — обади се най-накрая Нокс.
— Наистина ли? — вдигна вежди Пулър. — Защо не го споделиш?
— Ще кажеш, че е трябвало да те запозная с всичко това, защото сме екип. И ще бъдеш прав. Ако не ме беше зарязал на онова гробище, вероятно щях да ти кажа. Но ти изчезна, без да даваш обяснения къде отиваш. А аз трябваше да свърша тази работа.
Пулър явно остана доволен от обяснението.
— Изненадан съм, че не си изпратила специален отряд при всичките тези улики — каза той. — Армията би постъпила именно така.
— Армията — да, но не и ние. Целта ни беше да я убедим да ни сътрудничи и да ни отведе до хората, за които е работила. В общи линии тя е била дребна риба, а ние искахме другите. Затова отидох сама. Да поговоря с нея, да я накарам да използва главата си.
— Заради което без малко не изгуби своята — отбеляза той.
— Трябва да ти призная, че не очаквах това. В профила й нямаше нищо, което да ни накара да допуснем толкова крайна реакция.
— Профилите понякога са подвеждащи — обади се Кърк.
— Вероятно затова я изгубихме като потенциален свидетел и източник на информация — каза Нокс, замълча за момент и мрачно добави: — Заради мен, разбира се.
— Тя те вижда в дома си и знае коя си — рече Пулър. — И веднага усеща, че играта е свършила. Вероятно е била горе, за да си събере багажа за полета до Русия, а после е изпаднала в паника.
— Не знам — въздъхна Нокс. — Но адски се радвам, че не ме улучи.
— Защото ти си я ударила със стола.
— Не, Пулър. Просто извадих късмет.
— Като с раната на хълбока?
— Като с раната на хълбока — съгласи се тя, забеляза втренчения поглед на Кърк и лаконично добави: — Дълга история.
Нокс отпи глътка кафе и се замисли.
— Какво? — попита Пулър, забелязал палави искри в очите й.
— Питам се кога ли късметът ще ми обърне гръб.
— Е, кой не си задава този въпрос? — сви рамене той.
— Бих казала, че за ваше нещастие, това вероятно ще се случи по-скоро, отколкото предполагате — отсече с категоричен тон Кърк.
31
— Ще ме закараш ли до хотела, Пулър? — попита Кърк, след като излязоха навън. Теглеше малък сак на колелца.