— Отивам да се настаня, а след това ще ти се обадя — каза Нокс. — Сигурна съм, че след инцидента с Макри моите шефове ще ме затрупат с въпроси. А ще трябва да пиша и доклад. Всъщност това не изглежда много, когато става въпрос за отнет човешки живот.
— Убила си я, защото тя се е опитала да направи същото — отвърна Пулър и я изчака да тръгне към колата си.
— Вярваш ли й? — попита Кърк. — Наистина ли й вярваш?
— Да.
— Е, аз пък не. Затова пропуснах да спомена някои неща.
Пулър я стрелна с поглед и каза:
— Колата ми е ей там.
Качиха се в служебния му седан.
— Целият съм в слух — подкани я той, след като я изчака да се настани.
— Два факта — започна тя. — Единият от Тод Ландри, а другият — от Дъг Флетчър, прокурора по делото. С кой да започна?
— С прокурора.
— Освен представените компютърни доказателства на процеса са били изслушани показанията на двама свидетели на обвинението.
— Моля? Какви свидетели?
— Служители на СТРАТКОМ.
— Какво са казали?
— Единият твърдял, че е видял брат ти да качва в колата си човек, който по-късно е идентифициран като агент на иранското правителство.
— Това е невъзможно.
— А другият свидетел, всъщност свидетелка, видяла как Робърт сваля на диск нещо от офиса на СТРАТКОМ в Канзас.
— А защо прокурорът е споделил с теб тези неща? Те звучат достатъчно компрометиращо и едва ли са помогнали с нещо на Боби.
— Звучат компрометиращо, понеже са били такива. А Флетчър ги спомена заради нещо, което е забелязал в писмените показания на свидетелите.
— Какво е то?
— Думи, които присъстват в показанията и на двамата — отвърна тя, прочисти гърлото си и изрецитира: — „Поведението на Робърт Пулър беше изключително тайнствено.“
— Казали са го и двамата? — втренчено я погледна Пулър.
— Дословно. Според теб какви са шансовете това да е станало без предварителна координация?
— Малки или никакви. И какво е направил прокурорът?
— Разбира се, защитата е била запозната с показанията, защото такива са правилата във военния съд. Но на прокурора не му е работа да улеснява тезата на противника си и не е направил нищо. Сега обаче, две години по-късно, явно съжалява.
— А Ландри? И той ли не е направил нищо?
— Не знам. Не съм била в залата, а прокурорът не ми каза повече подробности. Останалите им доказателства са били достатъчно неоспорими. Приликите в показанията на свидетелите едва ли биха променили нещата.
— Флетчър допуска ли, че свидетелите са лъгали? Че някой ги е инструктирал какво да кажат?
— Не стигна чак до там. На негово място и аз бих постъпила така. Дори да са лъгали, използването на едни и същи думи би било доста тъпо. Според мен зад всичко това стои някой дребен началник, но в никакъв случай юрист. Сравняването на свидетелските показания се прави именно по тази причина. — Кърк замълча за момент, после добави: — Като чета между редовете, Пулър, започвам да разбирам защо Член сто и шест А е заменил Член сто и шест. Според мен защитата и обвинението са се споразумели, защото са усещали, че става нещо странно. Ако брат ти беше осъден на смърт, връщане нямаше да има. Но ако го оставят жив, макар и в затвора, може би някой ден ще се намери и друго обяснение. Разбира се, това е мое лично тълкуване.
— Ти спомена, че някой стои зад всичко това. Значи вярваш, че брат ми е бил натопен?
— Нека ти преразкажа думите на адвоката. Предупреждавам те, че няма да ти е приятно да ги чуеш. Това е главната причина да хвана самолета и да пристигна тук. Защото държах да говорим очи в очи.
— Добре — каза Пулър.
— В края на процеса Ландри предложил на брат ти да даде показания. Нещата отивали на зле и Ландри решил, че това ще помогне — високоинтелигентен човек, добър оратор, патриот. Нямало как да не направи добро впечатление.
— И какво?
— Отказал.
— Защо?
— Просто отказал.
— Но какво би загубил, след като нещата така или иначе са се развивали зле?
— Той умишлено се е „изпуснал“ пред Ландри. Изразът не е мой, а на адвоката.
— Какво му е казал?
— Че не може да рискува.
— Какво да рискува, по дяволите? Та той се е борел за живота си!
— По всичко личи, че изобщо не го е било грижа за самия него.
— А за кого?
— Казал, че не може да рискува, защото, ако бъде оневинен, семейството му ще пострада.
В колата се възцари тежко мълчание.
— Цялото му семейство се състои от мен и баща ни — промълви най-сетне Пулър. — Тоест имал е предвид нас. Отърве ли затвора, ще пострадаме ние.