— Точно така.
— Някой го е заплашил, че ако не поеме вината, ние ще бъдем убити.
— Ландри твърди, че в хода на процеса той много се променил. Отначало бил самоуверен и горд, но после… Просто се страхувал.
— И никой не е направил нищо?
— Какво да направят? Брат ти никога след това не признал, че са го заплашвали. Или че някой ще нарани семейството му. Когато Ландри го притиснал, той отказал да говори. Преди това обаче го накарал да се закълне, че този разговор ще си остане между тях. Тоест Ландри не можел да сподели опасенията си нито с прокуратурата, нито със съда.
Пулър се облегна на седалката. Имаше чувството, че някой го е ударил с чук по главата.
Брат ми е влязъл в затвора, за да защити мен?!
— Не си знаел, Пулър. Не бива да се чувстваш виновен.
Той проследи с очи млада двойка, която се държеше за ръце, помълча известно време, а после каза:
— Може би не съм искал да знам. Аз съм следовател и бих могъл да открия нещо. Нали това ми е работата?
— По-добре късно, отколкото никога — отвърна Кърк. — Какво ще правиш сега?
— Искам имената на свидетелите. Имаш ли ги?
— Имам ги. Но какво ще правиш с информацията?
— Ще разкрия истината. Това ми е работата, Шайрин, да разкривам истината. И дано така успея да помогна на брат си.
— А може би ще откриеш много повече, отколкото искаш.
32
— Благодаря, че сподели тази информация с мен, Пулър — рече Нокс.
Седяха в лоби бара на хотела, в който беше отседнала Шайрин Кърк. Самата тя спеше в стаята си. Пулър се беше срещнал с Нокс, за да й разкаже всичко, което беше научил от Кърк в колата.
— Трябваше да знаеш.
Нокс отпиваше от висока чаша с просеко, а той си беше поръчал бира.
— Но госпожа Кърк очевидно не искаше да говори пред мен — отбеляза тя. — Затова изчака да останете насаме.
— Тя си е потайна.
— Не мога да я обвинявам.
Нокс огледа бара. Беше пълен с гости на хотела, някои от тях с партньори, а други явно търсеха такива, дори и само за една нощ.
— Какво възнамеряваш да правиш сега?
— Мисля да си поговоря с тези хора — отвърна Пулър и плъзна едно листче към нея.
— Свидетелите по делото? — погледна го Нокс.
Пулър допи бирата си и кимна.
— Сюзан Ренълдс все още е държавна служителка, но работи във Форт Белвоа, Вирджиния. Найлс Робинсън заема някакъв пост в частна фирма, свързана с правителството. Седалището й е във Феърфакс, Вирджиния.
— Дистанционно или очи в очи?
— Никога не интервюирам хората дистанционно — поклати глава той.
— Интервюираш или разпитваш?
— Зависи от хората.
— А какво очакваш да откриеш?
— Отговори.
— Кога тръгваш?
— Утре сутринта. Има един полет в осем, който каца на „Рейгън Нешънъл“ два часа по-късно.
Пулър плати сметката и стана, а след това хвана ръката й.
— Свидетелите не знаят, че отивам при тях, Нокс. Искам да ги изненадам.
— Ако се страхуваш, че ще ги уведомя, спокойно можеш да преспиш в стаята ми и да ме наблюдаваш. Регистрирах се тук малко преди да се срещнем в бара.
Той мълчаливо се взря в лицето й, за да прецени изражението му.
— Вярвам ти, Нокс.
— Не, не ми вярваш! — гневно отвърна тя. — Ако не искаш да дойдеш в стаята ми, аз ще дойда в твоята. А след това заедно отлитаме на изток.
— Не е нужно да го правиш.
— Напротив, нужно е. Забелязах как ме гледаш и затова искам да го направя.
— Мисля да си ангажирам стая.
— Нали си имаше стая?
— Освободих я веднага след като те оставих на гробището. Планирах да проверя още някои улики, преди да замина за Вашингтон. Но нещата се промениха след инцидента с Макри и появата на Шайрин. Можем да тръгнем утре сутринта, а аз ще се регистрирам тук.
— Пулър…
Но той вече беше напуснал бара и крачеше към рецепцията.
Скръстила ръце пред гърдите си, Нокс остана да гледа след него. Жената зад гишето проведе няколко телефонни разговора, а Пулър ставаше все по-намръщен.
— Много съжалявам — каза най-сетне тя. — Опитах дори най-скъпите хотели в центъра, но без резултат.
— Благодаря — рече Пулър и се върна при Нокс.
— Какво става? — попита тя.
— Някакъв конгрес на животновъдите. Преди десет минути са ангажирали последната свободна стая в хотела.
— Животновъди ли? — усмихна се Нокс. — Не знаех, че и те си правят конгреси. Какво обсъждат, за бога? Може би как се доят крави?
— Това означава, че всички хотели са пълни — отвърна Пулър.
— Е, моята стая е на разположение. Да вървим.