— Не. За друг член на семейството.
— За баща ти?
— Не — рязко каза той.
— Добре, схващам намека и спирам да питам.
За известно време лежаха в тишина, нарушавана само от дишането им.
— За майка ми — обади се той. — Мислех за майка ми.
Обърна се и срещна погледа на Нокс.
— Тя жива ли е?
— Не знам.
— Какво й се е случило?
— Изчезна, когато бях още момче. Точно преди това ми махна от прозореца, докато играех на двора. В един момент беше там, а в следващия изчезна. Не я видях никога повече.
— Съжалявам, Пулър.
— Не съм… Не съм споделял това с никого.
— Разбирам.
— Ще ти бъда благодарен, ако…
— Умея да пазя тайна. Заклевам ти се, че няма да кажа на никого.
— Благодаря ти.
— Но защо се сети за нея точно сега? Заради брат ти?
— Не. Случи се, докато ти беше под душа. И пееше.
— Пяла съм под душа? — притеснено попита тя. — Съжалявам, но дори не съм се усетила. А и не мога да изпея дори един верен тон.
— Не, справи се добре.
Отново настъпи тишина.
— Това ли е споменът за майка ти? Освен че си я видял на прозореца? Пеела е, така ли?
Пулър само кимна. В момента не можеше да говори.
— Нямах представа, Пулър. Ако имах, едва ли щях…
— Знам — прекъсна я той, замълча за момент, после каза: — Какво семейство, а? Брат беглец, изчезнала майка и затворен в болницата баща, който си въобразява, че все още командва армейски корпус.
— Дядо ми имаше алцхаймер — промълви тя. — Това е… ужасна болест, която изтрива от съзнанието ти абсолютно всичко важно.
— Така е.
В стаята отново се възцари тишина.
— Лека нощ, Пулър.
— Лека нощ, Нокс.
33
На другата сутрин се спуснаха към облачния Вашингтон и кацнаха няколко минути по-рано. Преди да излетят, Пулър занесе Дезо във Форт Левънуърт и го остави на грижите на някакъв ветеран, който държеше пансион за животни. Освен това уреди да ги посрещнат на летището с военна кола.
— Двама свидетели — рече той.
— Двама свидетели — повтори Нокс.
— Изскочи ли нещо?
— По пътя към летището надникнах в базата данни на УРС. Сюзан Ренълдс работи във Форт Белвоа от четири месеца. По времето, когато са арестували брат ти, тя е била в щабквартирата на СТРАТКОМ в Канзас Сити.
— Където е работила с него или поне го е виждала — каза Пулър.
Нокс извади от чантичката си малък бележник и го разлисти.
— Според Шайрин Кърк тя е дала показания, че брат ти е копирал нещо на диск от някакъв компютър.
— Предполагам, че в СТРАТКОМ това е било строго забранено.
— Строго забранено е в почти всички секретни обекти. Но Ренълдс твърди, че го е видяла да го прави и след това да изнася диска в джоба си.
— Чудя се дали изобщо са проверили какви файлове е копирал — каза Пулър, след което побърза да се поправи: — Или се предполага, че е копирал.
— Вероятно да, след като са го внесли като доказателство в съда.
— А какво е станало с въпросния диск, ако изобщо е съществувал?
— Тук може да ни помогне единствено стенографският запис на съответното заседание — отвърна Нокс.
— Но Шайрин каза, че за това е нужна съдебна заповед, която би застрашила националната сигурност — основната причина делото да бъде засекретено.
— Е, брат ти все пак е избягал от затвора. Тоест, ако приемем, че е виновен, всичките тайни, с които е пълна главата му, представляват по-сериозен проблем за националната сигурност. Разбира се, ние можем да заявим, че за да помогнем за неговото залавяне, трябва да знаем за какви престъпления е осъден. С всички детайли. Например иранският агент, с когото се е срещал. Ако успеем да го открием, той може би ще ни отведе при брат ти.
— Робърт е невинен, Нокс!
— Това ми е ясно. Но целта е да получим достъп до файловете. Тоест, след като така или иначе трябва да преодолеем бариерата на националната сигурност, нека го направим!
— Звучи ми смислено — погледна я с уважение Пулър. — Те няма как да пренебрегнат подобно желание, нали? Длъжни са да ни предоставят всички факти, за да предотвратят по-нататъшни поражения за страната.
— Може би Кърк ще внесе съответната молба.
— Не, това би отнело много време. Трябва ни пряк път.
— Какъв?
Пулър извади телефона си. Мъжът насреща вдигна на второто позвъняване.
— Ало? — рече Джеймс Шиндлър.
— Обажда се Джон Пулър, господин Шиндлър. Имам нужда от вашата помощ, сър. И то спешно.
34