Паркираха колата пред къщата на Сюзан Ренълдс в Спрингфийлд, Вирджиния.
— Тръгнала си е от работа преди трийсет и пет минути — каза Нокс, като погледна часовника си.
— Може би се е отбила някъде, тъй като Форт Белвоа не е много далече от тук.
Пулър кимна, но не отговори. Местеше поглед между двуетажната къща в новия модерен квартал на Спрингфийлд и края на улицата.
— Каква длъжност заема във Форт Белвоа?
— Работи в Центъра за контрол на оръжията за масово унищожение.
— Те не действат ли в тясно сътрудничество с АОЗС? — попита Пулър, имайки предвид Агенцията за ограничаване на заплахите за сигурността.
— Точно така — каза Нокс. — На практика Центърът се помещава в щабквартирата на АОЗС и получава значителна подкрепа от нея.
— А мисията му е да ликвидира оръжията за масово унищожение?
— Поне онези, които принадлежат на лошите.
— Изскочи ли нещо от личното й досие?
— Не. Постъпила е в друго подразделение на СТРАТКОМ във военновъздушната база „Болинг“ по време на процеса срещу брат ти. А от там се е прехвърлила в Центъра за контрол на ОМУ. Но ако е излъгала, в досието й със сигурност трябва да има нещо.
— Е, скоро ще разберем, защото тя дойде — каза Пулър.
В алеята пред къщата се появи последен модел лексус с четири врати. От него слезе висока, стегната и добре изглеждаща жена в началото на петдесетте с дълга изрусена коса. Носеше служебно куфарче и голяма найлонова торба с покупки.
В досието й беше отбелязано, че има две деца, които вече не живеят при нея.
Жената се насочи към стълбите пред входната врата, а Пулър и Нокс бързо я настигнаха.
— Какво има? — попита тя, след като хвърли бегъл поглед на служебните им карти.
— Робърт Пулър — обяви той, очаквайки реакцията й с изострено внимание.
Но тя го гледаше, без да мигне. На млади години със сигурност е била хубавица, помисли си той. Впрочем все още бе привлекателна, особено стройната фигура с дълги крака. Тази жена се грижеше за себе си.
— Чух, че е избягал от затвора. Може би се безпокоите за мен заради показанията, които дадох на процеса?
Тя едва ли щеше да се пречупи и да признае каквото и да било. Вероятно беше очаквала някой да се появи на вратата й, след като брат му бе изчезнал от ФВЗ. И съответно се беше подготвила.
— Ще ни поканите ли да влезем?
— Заповядайте — каза Ренълдс и огледа Нокс. — УРС? Значи и вие сте от Форт Белвоа.
— Да, но не работя там — отвърна Нокс. — И нямам никакво отношение към Центъра за контрол на ОМУ или АОЗС.
— А, затова не съм ви виждала. А и мястото е огромно.
Тя отключи входната врата и набра кода на алармата, прикривайки панела с тялото си.
— Ще ми дадете ли две минути? Трябва да прибера покупките в хладилника.
— Мисля да направя нещо по-добро — каза Пулър. — Ще ви помогна в пренасянето, докато колежката ми подреди записките си. — Наклони глава към Нокс и посочи към дневната.
Тя отиде да седне там и разтвори бележника си, а Пулър последва Ренълдс по късия коридор, който водеше към просторна кухня.
— ОКР? — попита тя. — Предполагам, че разследвате бягството, но Робърт Пулър служеше във ВВС.
— ФВЗ е общ военен затвор.
— Забелязах, че сте с една и съща фамилия.
— По света има колкото искате хора с това име — отвърна почти искрено той, след което се зае да й подава продуктите от торбата. — Харесва ли ви да работите в Центъра?
— Да, защото има предизвикателства. Най-голямото от тях е да измъкнем оръжията от ръцете на терористите.
— Или по-скоро да не ги допускате до тях.
— Още по-добре.
— Доколко познавахте Робърт Пулър?
— Не особено. Работехме заедно в Канзас Сити, докато обектът беше действащ. Но сега всичко се събра обратно на едно място в „Офът“.
— Какво мислите за него?
— Изключително умен и изпълнителен човек. Всички знаеха, че един ден ще стане началник на обекта. Затова действията му изглеждаха още по-немислими.
— Онлайн залагания.
Ренълдс прибра последните продукти и затвори вратата на хладилника.
— Това излезе по време на процеса. Предполагам, че когато се пристрастиш към нещо, то рано или късно те съсипва. За съжаление, точно това се случи с него. На такъв човек трудно се намира заместник.
— В показанията си твърдите, че сте го видели да копира някакви материали на диск.
— Самата истина.
— А това е забранено в СТРАТКОМ.
— Абсолютно.
— Как предпазват системите?
— Като правят достъпа труден. Подобно на компютрите в АОЗС, нашите са деактивирани за използването на флашки, но все пак позволяват записите на диск и Робърт се е възползвал от това. За да си вършим работата, трябва да използваме дискове. Най-добрата превенция е постоянната проверка на служителите. Само така можем да сме сигурни, че те не работят за другата страна — като тотално елиминираме риска някой да открадне поверителна информация. Вижте какво стана със Сноудън. Претърсването е нещо обикновено, освен това има и скенери. Но със съответния бадж за достъп не минаваш през тях. Подозирам, че имат и други предохранителни мерки, които не споделят с нас — за да са сигурни, че в редиците ни няма предател.