Ренълдс кимна.
— Баща ми беше професионален фокусник, а аз — негова асистентка. Беше много добър, направо велик. От него съм научила много неща. Преди десет години почина от рак. — После поведението й претърпя рязка промяна. — А сега ми кажете с какво друго мога да ви помогна!
— Мисля, че това беше достатъчно — отвърна Пулър, погледна към партньорката си и добави: — Тя отговори на въпросите ми, докато прибирахме покупките. — Обърна се към Ренълдс и й подаде една визитка. — Ако забележите нещо подозрително, обадете се.
Тя хвърли бърз поглед на картичката и вдигна глава.
— Искам да ви информирам, че мога да се грижа за себе си. Ако бях участвала в Олимпиадата, бронзовият медал ми беше в кърпа вързан, а и златният не беше много далече. Притежавам много оръжия и умея да ги използвам. Преди време заедно с Адам бях редовен посетител на стрелбището на ФБР. Никога не губех състезание. С лекота побеждавах всички цивилни. А дори днес, на тази възраст, все още нямам нужда от очила. Докторите намират това за забележително, но аз бих казала, че става въпрос за късмет. Така че, ако някой проникне в дома ми, едва ли ще се измъкне жив. Свикнала съм да удържам позициите си, а и рядко пропускам.
— Сигурен съм, че е така — рече. Пулър. — Приятен ден.
Двамата излязоха от къщата и се качиха в колата. Но вместо да запали двигателя, Пулър остана неподвижен на седалката, отправил поглед към дома на Ренълдс.
— Откри ли нещо, докато я разсейвах в кухнята?
— Един „Смит и Уесън“ четирийсет и пети калибър, скрит между кориците на някаква книга. Прозорците също са свързани с алармата, а датчиците за движение са навсякъде. В спалнята има голям сейф, завинтен в пода. Първата врата вдясно от хола. Заключен е, но предполагам, че вътре държи още пистолети и пушки. Разбира се, плюс трофеите, спечелени на стрелбището.
— За кратко време си покрила доста голяма площ — отбеляза Пулър.
— Правя, каквото мога.
— Нещо друго?
— Нямаше улики, ако това очакваше да чуеш.
— Може би в момента ги гледаме.
— Какво искаш да кажеш?
— Тя идва от Канзас Сити — поясни Пулър. — Отишла е в „Болинг“, Анакостия.
— Точно така.
— Животът в Канзас Сити е далеч по-евтин от този тук. Според теб колко струва тази къща?
Нокс огледа сградата, а след това направи същото и с околните.
— Повече от милион — обяви тя.
— И аз така мисля. А последният модел лексус със сигурност й е струвал най-малко седемдесет бона.
— Освен това децата й не живеят с нея, а съпругът й е бил убит преди доста време. Това означава, че разчита само на собствените си доходи.
— Разгледала си досието й. Колко е печелила преди двайсет години?
— Около трийсет хиляди годишно.
— Колежът и юридическият факултет също струват доста пари, дори и да са теглили кредити. Трябвало е да намери начин да покрива поне част от разноските.
— Ако е получила подкуп заради брат ти, това е станало едва преди две години и нещо — отбеляза Нокс.
— Точно това ме кара да се питам още колко има да връща. Може би нищо?
— В момента живее в къща за един милион долара и кара луксозна кола.
— Колко е сегашната й заплата?
— Предполагам, че някъде около сто хиляди годишно, плюс премии.
— Не се връзва.
— Така е.
— Държавата проверява тези неща, нали?
— Може би не. Спомни си за ЦРУ и Олдридж Еймс. Голяма къща, луксозни лимузини, в пъти над доходите му. — Нокс направи кратка пауза, после добави: — Може би има наследство.
— Забеляза, че в края на срещата ни отправи директни заплахи, нали? Имала оръжие и умеела да го използва. Можеш да влезеш, но не и да излезеш. Според мен се е досетила, че претърсваш дома й, докато аз я задържах в кухнята. Освен това ми се стори прекалено готова за посещения от подобен характер. Сякаш ни очакваше.
— Кълна се, че не съм казала на никого, Пулър!
— Знам, знам. Но ако все пак е била предупредена, същото ще важи и за другия свидетел.
— Още ли държиш да разговаряш с него?
— Да, по дяволите. Може би няма да се окаже толкова подготвен, колкото Ренълдс.
Телефонът му издаде двоен камбанен звън и той отвори имейлите.
— Нещо полезно? — попита Нокс.
— Може би Свещеният граал.
— Какво е?
— Стенограмата на съдебното заседание. Май ще се окаже, че Шиндлър наистина разполага с големи правомощия. Но това не е всичко.
— Какво друго?
— Патологът от Левънуърт. Получил е резултатите от токсикологичния тест на нашия мъртвец.
— И?
— Той е украинец. Или скоро е пребивавал там.