— На хлапето в болнично легло. С бръсната глава, с прикачени тръбички. Мисля, че детето е негово, някъде към десетгодишно. На друга снимка са двамата, но момчето вече е видимо по-голямо и по-здраво.
— Значи детето му е било болно, най-вероятно от рак.
— Но сега е добре.
— Е, и?
— Робинсън живее скромно, в малка къща. Не показва признаци на забогатяване. Питам се дали здравната му застраховка преди две години е била достатъчна за скъпо лечение, може би и в чужбина. Сигурен съм, че нашата федерална система на здравеопазване не покрива подобни разходи.
— Мислиш, че това може да бъде мотив, за да излъже за брат ти?
— Ти какво би направила, ако гледаш как детето ти умира?
— Ако си прав, тези хора са наистина отвратителни.
— Ще можеш ли да се поразровиш и да провериш?
— Разбира се. А ти какво мислиш да правиш?
— Ще прегледам стенограмите от процеса, а след това ще се опитам да проуча украинската връзка.
— Несъмнено става въпрос за наемник — рече Нокс.
— Но кой го е наел?
— Ако успеем да изясним този въпрос, вероятно ще имаме всички отговори.
37
Ден по-късно Пулър се намираше в един просторен кабинет в бившата сграда на ОКР във Форт Белвоа. Стенограмите от заседанията на военния съд бяха, общо взето, скучни, с малки изключения. Беше ги изчел три пъти, като търсеше изключенията.
Той разтърка очи, допи отдавна изстиналото кафе и погледна към единствения прозорец, зад който тихо се сипеше дъжд. Според метеорологичните прогнози скоро щеше да се разрази буря, настъпваща откъм Атлантическия океан.
Вратата се отвори и Нокс надникна в кабинета.
— Казаха ми, че си тук. Искаш ли компания?
Той кимна и каза:
— Приспа ми се. Дойдох в ранни зори.
Тя държеше бяла торбичка и картонена поставка за чаши с две кафета.
— Наближава обед, но съм готова да се обзаложа, че изобщо не си закусвал.
— Със сигурност ще спечелиш облога.
Нокс му подаде кафето, бръкна в торбичката и остави един сандвич на масата. След това сложи помежду им голяма кутия пържени картофи и се настани насреща му.
— Пържени картофи? — учуди се Пулър. — Очаквах да се появиш с моркови и кофичка обезмаслено кисело мляко.
Тя извади от кутията едно картофче и шумно го схруска.
— Диетата може да се нарушава от време на време, Пулър. Тази сутрин пробягах осем километра, а след това направих пълна тренировка.
— В такъв случай имаш право на цялата кутия — отвърна той и започна да разопакова сандвича си. В следващия миг видя, че е с месо и топено сирене, и се ухили доволно.
— Колко са предсказуеми момчетата — развеселено каза Нокс.
— В някои отношения сигурно е така.
Пулър отхапа от сандвича и отпи глътка горещо кафе.
— Откри ли нещо? — попита тя, оглеждайки внушителния куп листове.
Той избърса устните си със салфетка и придърпа към себе си плътно изписан бележник.
— Шайрин каза, че са му повдигнали обвинение по Член сто и шест.
— Онзи, който автоматично предвижда смъртно наказание.
Той кимна и топна едно картофче в купичката с кетчуп.
— После обаче сто и шести отпада и на негово място се появява обвинението в държавна измяна.
— Това отбелязано ли е в стенограмите?
— Не. Първоначално е само сто и шести, после изчезва.
— Разликата е огромна — отбеляза тя. — Сигурна смърт срещу доживотен затвор.
— Така е. Но ако повдигнем въпроса, отговорът ще бъде само един — в името на националната сигурност.
— Вечното шибано оправдание, когато искат да скрият истината — направи гримаса Нокс.
— Ти би трябвало да знаеш — остро каза той.
— Защо според теб са заменили обвинението с по-леко? — намръщено го изгледа тя. — Възможно ли е брат ти да се е радвал на тайна подкрепа от високо място?
— Не, защото въпреки всичко го осъдиха и го обрекоха да прекара остатъка от живота си в затвора. Що за подкрепа е това?
— Не е точно така, Пулър. В началото са му готвели смъртна присъда, а и престъпленията, в които е обвинен, покриват изцяло тезата за измяна.
— Отговор на този въпрос могат да дадат единствено адвокатът и прокурорът по делото, с които е разговаряла Шайрин.
— Но дали ще пожелаят да се срещнат с нас? Изненадана съм, че са й казали толкова много.
— Тя все пак е военен прокурор, колеги са. Освен това не са й казали всичко. Но ние винаги можем да ги разпитаме в качеството си на следователи по случая с бягството.
— Можем, разбира се. Но те могат да откажат. Тогава ще ги притиснем със съдебна заповед, която адвокатите им със сигурност ще оспорват.