Когато Пулър и Нокс му се представиха и показаха служебните си карти, Флетчър не изглеждаше изненадан от появата им.
— С какво мога да ви помогна?
Гласът му беше тих, но твърд и леко гърлен.
Изслуша обясненията на Пулър и кимна.
— Чух за това бягство, разбира се. — Огледа се за миг, после предложи: — Имам кабинет във факултета. В него можем да поговорим на спокойствие.
След пет минути бяха там. Флетчър затвори вратата. Помещението беше малко, с едно бюро, върху което имаше компютър. Рафтовете покрай стените бяха пълни с прашни томове и купчини правни списания.
Флетчър седна зад бюрото, а Нокс и Пулър — насреща му.
— Научихме, че сте имали известни съмнения относно вината на Робърт — започна Пулър.
— И не бях единственият — каза Флетчър. — Беше твърде умен, че да позволи да бъде видян да прибира някакъв диск, а след това да го намерят у него.
— А срещата с иранския шпионин? — попита Нокс.
— Тези показания му навредиха много. На всичкото отгоре свидетелят вдъхваше доверие, тъй като никога не беше имал търкания с Пулър. Тоест какви биха били мотивите му да излъже?
— Ами например тежко болно дете, нуждаещо от експериментално лечение, което не се покрива от здравната застраховка на баща му.
— Какво?! — приведе се над бюрото Флетчър.
— Синът на Робинсън е страдал от рядка форма на левкемия — поясни Нокс. — Експерименталното лечение е струвало седемцифрена сума и се е предлагало в друга страна. Преди Робърт да бъде осъден, детето е умирало. А след като той влиза в затвора, Робинсън изведнъж получава шанс да лекува сина си. Но не безплатно.
— Как научихте всичко това? — попита Флетчър.
— Партньорът ми обърна внимание на две снимки на момчето, намиращи се в кабинета на Робинсън — отвърна Нокс. — Едната беше на умиращо дете, а другата — на същото дете, но вече по-голямо и очевидно здраво.
— Решихме да проверим и някои неща излязоха наяве — добави Пулър.
— Нямаше ли друго обяснение? Дарения, безплатно лечение?
— Не, лечението е било платено. Над един милион долара, преведени по сметката на клиниката два месеца след като Робърт влиза в затвора.
— По дяволите! Значи Робинсън е бил купен!
— Също и Ренълдс. Имам достатъчно опит в разпитите на четири очи, за да усетя кога ме лъжат. Тя определено лъжеше.
— А мотивите? Пак ли пари?
— Да. Съпругът й е бил убит преди близо двайсет години и тя е останала сама с две малки деца. Но в момента живее в къща за един милион, въпреки че е на държавна заплата.
— И никой не е открил това по-рано, така ли?
— Случило се е след процеса. Детето на Робинсън е на смъртно легло. Сюзан Ренълдс е бедна. Кой ще тръгне да ги проверява след това? Вие не го направихте, нали?
— Не. Бях изключително зает. Нямах време да се обърна назад след произнасянето на присъдата. — След кратка пауза Флетчър добави: — А и това не беше моя работа.
— Но сега трябва да знаем истината, защото Робърт е там, някъде навън.
— Не беше ли убил някакъв човек, за да се измъкне? — попита Флетчър. — Чух нещо такова.
— Това е само теория — отвърна Пулър. — Нещата може да се окажат доста по-сложни.
— Вие сте били скептичен към еднаквите думи в показанията на свидетелите — каза Нокс. — Защо не проверихте този въпрос?
— Пак ще повторя — това не беше моя работа. Казах го открито на защитата, въпреки че не бях длъжен да го правя. А другите доказателства бяха непоклатими. Онлайн хазарт, дългове. Всичко беше налице: средство, мотив и възможност. Класически случай.
— Но мотивацията би могла да е изфабрикувана предвид факта, че компютърът му е бил хакнат — отбеляза Пулър.
— Чак сега виждам това.
— Всъщност кога точно беше оттеглено обвинението, предвиждащо смъртно наказание?
Въпросът предизвика остър поглед от страна на Флетчър.
— Знаем, че обвинението е било променено — поясни Пулър. — От шпионаж, който неминуемо се наказва със смъртна присъда, ако е осъществен по време на война, на държавна измяна. Как стана това? — Той се приведе напред. — Защото в стенограмите от процеса, които прегледах, открих внесено от вас искане за промяна на обвиненията срещу Робърт Пулър. От вас, а не от защитата.
Флетчър скръсти ръце пред гърдите си и потъна в размисъл.