— Сюзан Ренълдс.
— Точно така. Тя беше като скала на свидетелския стол. Но за разлика от Робинсън, хм…
— Не изглеждаше разстроена от факта, че изпраща брат ми в затвора до края на дните му?
— Именно — насочи показалец в гърдите му Ландри. — Изглеждаше доволна, че го прави. — Той замълча и поклати глава. — Много неприятна жена. Безскрупулна. Аз, разбира се, я проучих с надеждата да открия някакви аргументи срещу нея. За съжаление обаче, не намерих нищо.
— Е, може пък ние да имаме по-голям късмет — рече Пулър, стана и протегна ръка. — Благодаря за времето, което ни отделихте.
— По-скоро аз трябва да ви благодаря — отвърна Ландри. — Искрено се надявам, че истината ще излезе наяве. И ако брат ви се окаже невинен, той не бива да прекарва дори една минута повече в затвора.
Докато се сбогуваха, Нокс поглеждаше Пулър с нескрита тревога.
Няколко минути по-късно вече крачеха по обратния път към хотела.
— Робинсън е мъртъв! — каза Нокс. — Толкова неочаквано!
— Може би не.
— Какво искаш да кажеш?
— Защо се е озовал край телефонните кабини на гарата?
— Може би защото е говорил с някого, с когото не е искал да бъде видян, или са избягвали да използват джиесемите си — отговори след кратък размисъл Нокс.
— Въпросът е с кого е говорил, преди да го разстрелят.
— Кой знае — сви рамене тя.
— Възможностите едва ли са толкова много. Би могъл да контактува и по друг начин с хората, които са платили лечението на сина му. От друга страна, монетният автомат е перфектният начин за комуникация с човек, който не може да си позволи нито среща очи в очи, нито проследяване на разговора.
— Чакай малко. Нима…
— От другата страна на линията е бил брат ми — каза Пулър.
— Но защо му е трябвало да говори с Робинсън?
— Чу Ландри. Робинсън се е чувствал виновен. Убеден съм, че брат ми е забелязал това още по време на показанията му. И може би е решил, че е дошло времето този човек да разкрие истината, дори и само за да прогони чувството си на вина.
— Мислиш ли, че е разкрил мотивите на Робинсън?
— Болното дете? Може би. Аз видях снимката му. Вероятно брат ми я е виждал, защото съм сигурен, че е била сложена още в кабинета му в Канзас Сити. Робърт не пропуска нищо. Вижда всичко, помни всичко. А сега трябва да разберем каквото можем за смъртта на Робинсън.
— Кой го е убил според теб? Може би брат ти, защото Робинсън е отказал да му сътрудничи?
— Брат ми никога не би избрал Юниън Стейшън. Там има твърде много хора. А и той не е хладнокръвен убиец. Би могъл да убие някого при самозащита, какъвто е бил случаят във ФВЗ, но не и от разстояние. Според мен Робинсън е бил проследен и ликвидиран в момента, в който преследвачът му е осъзнал какво се случва.
— А брат ти?
— Не мога да знам какво му е казал Робинсън. Може би нещо, което е насочило вниманието му в друга посока.
— Мислиш ли, че ще посети Сюзан Ренълдс?
— Може би, ако вече не го е направил.
— Не би ли трябвало да чуем за подобно посещение?
— Не е задължително. Ако някой друг плаща на Ренълдс, тя едва ли ще изгаря от желание да сподели това със своите работодатели и да привлича внимание. Но може би се е обадила на Робинсън да го предупреди.
Телефонът на Пулър иззвъня. Той погледна дисплея и изражението му се промени.
— Лоши новини? — попита Нокс, която го наблюдаваше внимателно.
— Дъг Флетчър удържа на думата си.
— Какво?
— Току-що получих от него писмото на баща ми.
— Виж какво — рече Нокс и докосна ръката му, — качи се, събери си багажа и прочети писмото. Не бързай, използвай толкова време, колкото ти е необходимо. Аз ще освободя стаята и ще те чакам във фоайето.
— Оценявам това — погледна я Пулър, поколеба се за миг, после добави: — Моля те да ме извиниш за гадното поведение тази сутрин.
— Забрави — усмихна се тя. — Самата аз не съм по ранното ставане. И понякога също мога да бъда гадна.
— Спомена, че не си близка с баща си, но не го ли виждаш понякога?
— Той умря.
— Извинявай, не знаех.
— Пиеше прекалено много. Постепенно се затвори в себе си и изпадна в депресия. Сам сложи край на живота си с куршум, без дори да остави предсмъртно писмо.
— Мамка му, това трябва да е било трудно за теб!
— Не чак толкова. Когато се случи това, вече бяхме напълно отчуждени.
— Но все пак е бил твой баща!