— Отдавна не беше такъв в моите очи. Титлата „баща“ не се дава даром — само защото един сперматозоид е оплодил определена яйцеклетка. Тя трябва да се заслужи, но той избра да не го прави и си понесе последствията. Изборът не беше мой, а негов.
— Възхищавам се на… аналитичността, която демонстрираш.
— Тя дойде след десет години сълзи. А когато емоциите изчезнат, ти остават само анализите. — Въпреки категоричния тон, с които бяха изречени тези думи, Нокс се обърна и се загледа встрани. Няколко секунди по-късно каза: — Хайде, върви да си свършиш работата. Аз ще отскоча до съседната аптека и ще се срещнем във фоайето.
Пулър се обърна и влезе в хотела.
Нокс трескаво се огледа, зърна тясната уличка зад сградата на „Риц“ и се насочи към нея. Сълзите й потекоха в момента, в който свърна зад ъгъла.
44
Робърт седеше в занемарената стая на мотела край някакъв търговски център на шосе 1 в южната част на Александрия. Гледаше протрития мокет, но не виждаше нищо.
Предишната вечер беше станал свидетел на убийството на Найлс Робинсън. Няколко години беше работил с него в СТРАТКОМ — първо в Небраска, а след това и в Канзас и го смяташе за свой приятел. Но по-късно Найлс беше застанал на свидетелското място, за да даде показания срещу него. Още тогава разбра, че тази човек е в конфликт със себе си.
Докато слушаше показанията на Робинсън в съдебната зала през онзи ден, той извика в съзнанието си кабинета му, представяйки си съвсем ясно какво има в него. Благодарение на необикновения начин, по който работеше умът му, Робърт помнеше всичко, което беше видял.
Така в паметта му изплува снимката на малкия Иън, поставена на един от рафтовете. Беше с обръсната глава и множество тръбички, стърчащи от слабото му тяло. Двамата с Робинсън често бяха говорили за болестта на момчето и мрачните прогнози на лекарите. Сърцата им се късаха от мъка. Той не можеше да прости постъпката на Найлс, но добре разбираше мотивите му.
В крайна сметка Иън оцеля, но загуби баща си, за което Робърт обвиняваше себе си. Трябваше да предвиди, че той може да бъде проследен, но наистина не очакваше, че ще го убият на толкова оживено място.
Сега вече беше късно. Не можеше да помогне на бившия си приятел, но чутото от него продължаваше да го измъчва. Някои хора очевидно не бяха преглътнали факта, че Робърт е подготвян за висок пост в разузнаването. Но нима беше само това? Може би Робинсън не бе имал поглед върху цялата картина.
Да съсипят кариерата ми и да ме пратят в затвора само защото не ме харесват или ми завиждат? Не, трябва да има и още нещо. И какво означава „опитах се да поправя нещата, Боби “? Как?
Той легна и заби поглед в тавана. Нямаше как да стигне до някакви заключения само от думите на Робинсън и затова реши да продължи напред.
Беше потеглил на изток заради повишението на Дофри и назначението му в централата на СТРАТКОМ. А после той беше убит. Освен неговото повишение имаше и други промени в управленската стълбица. Най-важното събитие в това отношение беше избирането на Мартин Ейбъл за директор на АНС. Пост, който в момента не изглеждаше чак толкова примамлив, тъй като след разкритията на Сноудън Агенцията се раздираше от дълбоки противоречия.
Доскорошният оперативен агент беше отправил срещу бившата си служба обвинения, които разтърсиха цялата разузнавателна общност на Съединените щати.
По време на службата си в СТРАТКОМ Робърт не работеше пряко с АНС въпреки тясното сътрудничество между двете централи. Същевременно разкритията, заливащи световните медии повече от година, не допринесоха с нищо за промяна в стила на работа на АНС. Наскоро оповестената и съответно атакувана тактика за глобално наблюдение продължаваше да действа по абсолютно същия начин.
Много хора искаха тя да остане в тайна, но все пак тя беше разкрита. И това доведе до грешка в предположенията на Робърт. Той подозираше бившия си шеф Мартин Ейбъл. Но най-вероятно щеше да се окаже, че осъждането му няма нищо общо с дейността на АНС, а оттам и с тази на СТРАТКОМ. В продължение на две години Робърт беше обитавал единична килия във ФВЗ и през това време никой не се занимаваше с него. Никой.
След което изведнъж в затвора проникна човек, за да го ликвидира. За това трябваше да има причини. Успееше ли да ги извади на бял свят, спокойно би могъл да си изясни и всичко останало.
Тези разсъждения го върнаха обратно към хората, които не желаеха той да се издига и евентуално да се изкачи до върха. Но Мартин Ейбъл не би могъл да е сред тях — назначението му за директор на АНС беше почти сигурно, а и желанието му да види Робърт на своето място беше известно на всички.