— С тази самооценка няма да стигнеш далече — рече тя.
— За мен е важно да напредвам бавно, но стабилно.
— Освен ако някой не те гръмне.
— По-добре ли се чувстваш? — погледна я той. — Преодоля ли онова, което те мъчеше?
Тя отново скръсти ръце пред гърдите си — нещо, което правеше само когато е в отбранителна позиция или иска да избегне директните отговори.
— Все още работя по въпроса.
— Добре, ясно. Може би трябва да опиташ с антидепресанти или със свещеник.
— Свещеник ли? — втренчено го погледна тя.
— В досието ти пише, че си католичка. Предполагам, че това ти дава право на изповед, а изповедта е балсам за душата.
— Пак ли ме обвиняваш в лъжи?
Пулър си проби път сред оживения трафик и спря на червен светофар.
— След десетина минути сме там — каза той.
— Не те разбирам, Пулър.
— Не беше болна, нямаше дори настинка. Гласът ти беше нормален, по пътя към Вашингтон не кашля и не киха. В един момент включих климатика, но ти дори не потръпна. Освен това и аз съм алергичен към полени, но не усетих във въздуха дори следа от тях.
— Тоест?
— Лицето и очите ти бяха зачервени по други причини — най-вероятно плач. Пак ще повторя, че не те познавам чак толкова добре, но след като си рухнала, причината за това трябва да е сериозна. И вероятно ще се стовари върху мен. Ако бъркам, спокойно можеш да ми кажеш.
Светофарът светна зелено, но Пулър не помръдна. Колите отзад започнаха да свирят.
— Карай. По думите ти имаме някакви си десетина минути.
Той настъпи газта и пресече кръстовището.
— Вече ти казах, че не съм тази, за която се представям — продължи минута по-късно тя.
— А пък аз ти отвърнах, че не съм изненадан.
— Ами ако… — Тя замълча и извърна глава към страничното стъкло.
— Какво ако?
— Отбий! — завъртя се към него тя.
— Какво?
— Отбий и паркирай. Останалата част от пътя ще извървим пеша. Дори и малко да закъснеем, генералът и господин Шиндлър едва ли ще обърнат внимание. Вероятно ще стигнем по-бързо пеша, отколкото ако висим в задръстването.
По чудо намериха място за паркиране още на следващата улица.
Извървяха около половин пряка, преди тя да проговори.
— Хубава шапка. Още като те видях, исках да ти кажа, че в униформа изглеждаш много добре. Внушително.
— И ти изглеждаш отлично, но все още чакам да чуя това, което имаш да ми кажеш — отвърна той.
— Включването ми в разследването не беше случайно. Назначиха ме заради теб.
— С каква задача?
— Да следя твоите действия и да докладвам. Което и правех.
— Това ли е всичко?
— Не ти ли стига? — побутна ръката му тя.
— Времето на флиртовете отмина, Нокс.
Тя веднага стана сериозна и се загледа през предното стъкло.
— Не, не е всичко. Трансформаторите…
— Какво за тях? — загрижено попита Пулър.
— Аз уредих да бъдат откарани. В комплект с Джордан, човека от поддръжката.
Пулър се закова на място, а Нокс продължи още няколко крачки по инерция. После се завъртя и бавно тръгна към него. Челото й беше сбърчено от притеснение.
— Уредила си премахването на важни доказателства в криминално разследване? — мрачно изрече той. — Това е възпрепятстване на правосъдието.
— Уверявам те, че не беше по моя воля — каза тя. — Беше заповед.
— Чия?
— На началниците ми.
— Искам имена, чинове, постове!
— Страхувам се, че няма как да стане.
— Току-що призна престъпление, Нокс.
— За което никога няма да бъда съдена. Така се прави в моя свят.
— Но не и в моя!
— Ако все още не си обърнал внимание, ти се намираш в моя свят. Просто защото там е живял брат ти.
— Защо трябваше да премахнеш доказателствата?
— Защото върху тях щяха да бъдат открити следи от експлозиви.
— Искаш да кажеш, че е било саботаж?
— Те не биха оставили това на случайността. Същото се отнася и за генератора, който умишлено е бил блокиран.
— А двамата техници?
— Така и не са разбрали. Хората на Макри не са имали никакви проблеми да го блокират.
— Откъде знаеш всичко това?
Двамата продължиха по тротоара.
— Имаме сериозен проблем, Пулър. Сред нас има предател, може би повече от един. Всъщност със сигурност са повече. Всичките на високи позиции. Именно те са вкарали брат ти в затвора. Без съмнение планират нещо друго, нещо голямо…
— Но защо тогава съм тук? Ти знаеш всичко! Защо ме поканиха да се включа в купона?
— Това е най-важният въпрос. Защо са те поканили? Все още не съм открила човек, който да ми даде задоволителен отговор.