— И все пак това е трагична загуба.
— Така е. Много се радвам за успеха на мисията ви. Случайно да имате новини за меча и рога?
— Изглежда, вашите реликви са имали дълго и мрачно пътешествие — каза Сандекър. — Благодарение на дневника, който Кърт открил в злокобния музей на Баркър, успяхме да съберем цялата картина. От Фарьорските острови предшественикът ви Диего потеглил през Атлантика. Но така и не успял да достигне сушата. Умрял заедно с целия си екипаж, най-вероятно от някакво заболяване. Корабът бил скован от полярните ледове. Хората от цепелина открили каравелата след стотици години по време на тайния полет до Северния полюс и извадили тялото на прародителя ви. Някакви механични проблеми принудили дирижабъла да остане на леда. Киолая го открили и извадили телата на Диего и на капитана на цепелина Хайнрих Браун.
— Кърт ми разказа това — нетърпеливо го прекъсна Агирес. — Но какво е станало с реликвите?
— Господа, колко невъзпитано от моя страна — каза Сандекър. — Моля, седнете. Мисля, че е време да пийнем по чашка.
Адмиралът настани гостите си в удобни кожени кресла пред масивното си бюро и отиде до вградения в стената бар. Извади бутилка „В&В“ и наля на всички. Пъхна носа си в чашата, затвори очи и вдиша дълбоко. Отвори една кутия с овлажнител и извади специално свити пури. Почерпи гостите си и потупа джоба на мундира си.
— Май съм изгубил гилотината си за пури. Случайно някой да има нож? Няма значение. — Бръкна под стола, извади меча и го сложи на бюрото. — Може би това ще свърши работа.
Агирес се ококори, стана и посегна към меча. Вдигна го с две ръце, внимателно, сякаш бе от стъкло. С треперещи пръсти го извади от ножницата над главата си, сякаш вдигаше за битка воините на Карл Велики.
— Дурендал — прошепна невярващо.
— Рогът ще пристигне след няколко дни, заедно с останките на вашия прародител — каза Сандекър. — Реших, че може би ще успеете да съберете тези безценни реликви със законния им собственик.
Балтазар прибра меча в ножницата и го даде на синовете си.
— Законните им собственици са баските. Ще използвам меча и рога на Роланд, та най-сетне да осигури суверенитета на моя народ. — Той се усмихна. — Но по мирен път.
По светналите сини очи на Сандекър си личеше, че е страшно доволен от успеха на театралния си жест. Той вдигна високо чаша.
— Да пием за това.
По-късно същия ден Райън се обади на Остин и му съобщи, че се е върнал във Вашингтон. Помоли го да се срещнат на „обичайното място“. Остин пристигна на Рузвелт Айланд няколко минути по-рано и зачака пред статуята. След малко дойде и Райън, все още блед и изнемощял от раната си. Имаше и нещо друго. Арогантният ъгъл на високо вдигнатата брадичка и момчешката усмивка на всезнайко, които така дразнеха Остин, бяха изчезнали. Райън изглеждаше много по сериозен и някак пораснал.
Усмихна се и протегна ръка.
— Благодаря, че дойде, Кърт.
— Как се чувстваш?
— Като използван за мишена.
— Ще ми се да ти кажа, че се свиква, но не е точно така. — Остин си спомни белезите от куршуми и остриета по собственото си тяло. — Все пак може да ти олекне, като си напомняш, че си пъхнал пръчка в спиците на Баркър. Поздравления.
— Нямаше да се справя без помощта на Бен и Чък, както и на Диего Агирес.
— Не се прави на скромен.
— Ти се правиш на скромен. Чух за приключенията ти на цепелина.
— Хайде да не затъваме във взаимно възхищение — каза Остин. — Не желая да съсипвам такива чудесни отношения.
Райън се разсмя.
— Помолих те да се видим, за да ти се извиня. Зная, че бях доста арогантен и самомнителен.
— Случва се и на най-добрите.
— Има и друго. Опитах се да използвам Тери, за да си издействам помощта ти.
— Зная. Зная също, че Тери е прекалено независима, за да се остави да я използват.
— Както и да е, трябва да се извиня, преди да замина.
— Говориш така, сякаш си се запътил към оня свят.
— А, не. Още не съм готов за това. Заминавам за няколко дни за Бали. Ще се опитаме да спрем незаконната търговия с морски костенурки. След това ще трябва да помогна за спасяването на морските лъвове в Южна Африка и да видя какво можем да направим против бракониерството на Галапагос. Междувременно събирам пари за подмяната на „Морски страж“.
— Доста амбициозна програма. Желая ти успех.
— Ще ми трябва. — Райън си погледна часовника. — Съжалявам, но ще трябва да бягам да си видя воините.
На паркинга отново си стиснаха ръце.
— Разбрах, че тия дни имате среща с Тери.