Остин не бе в настроение за състезание по усмихване. Времето работеше срещу него. Всеки миг можеха да се появят още пазачи. Не можеше да губи време. Трябваше да се отърве от този тук и да се моли да не се натъкне на други. Пръстите му стиснаха здраво тръбата. Очите му сигурно издадоха намеренията му, защото пазачът скочи. Въпреки набитото си тяло се движеше със скоростта на скорпион. Остин усети пареща болка в лявата част на гърдите. Държеше тръбата като бейзболна бухалка и ножът бе минал под нея.
Усмивката на пазача стана още по-широка и окървавеният нож се приготви за втори разсичащ удар. Пазачът направи лъжливо движение наляво и Остин инстинктивно замахна с тръбата. Разнесе се противно хрущене — металът улучи носа на мъжа и смаза хрущял и кост. От лицето на пазача бликна кървав фонтан. Остин не можеше да повярва на очите си. След удар, способен да събори и бик, пазачът продължаваше да стои на крака! Все пак в очите му се изписа замаяна изненада и миг по-късно ножът се изхлузи от пръстите му и стражът рухна на пода.
Остин побягна към изхода, но чу викове и се скри зад един резервоар. Неколцина стражи нахълтаха в сградата и се втурнаха към мигащите червени светлини. Остин се измъкна навън, тичешком заобиколи постройката и без допълнителни перипетии успя да се добере до склада за рибешка храна.
С облекчение откри, че той е все така пуст. След секунди щеше да изчезне в лабиринта от пещери. Притисна длан към гърдите си, но не успя да спре напълно кървенето. Нещо по-лошо — оставяше кървава диря.
Някъде зави сирена. Остин стигна до електрокара и внезапно му хрумна една мисъл.
Покатери се на седалката, включи мотора, насочи вилката към една висока купчина кашони и рязко подкара напред. Машината се блъсна в купчината и я събори. Кашоните се стовариха върху конвейера и блокираха отвора. Остин събори още няколко купчини пред товарния вход и вратата и като завършващ щрих блъсна електрокара в таблото с шалтерите на конвейера.
В пещерите проехтяха изстрели от автоматично оръжие. Остин се метна към вратата. Куршумите улучиха стената. Опита се да пренебрегне парещата болка в гърдите и скочи на крака. В коридора проехтя втори откос, но Остин вече беше зад завоя. След секунди се промъкваше през последния тесен коридор и се спускаше към лодката.
Опита се да запали, но моторът се задави. Бръкна с дясната си ръка в студената вода, махна водораслото, което се бе увило в перката, и опита отново. Този път двигателят реагира. Докато се отдалечаваше и обръщаше към канала, който щеше да го отведе до Портата на русалката, на ръба на басейна се появиха две облечени в черно фигури. Лъчите на фенерчетата им го откриха, осветиха и отвора на канала.
Остин се насочи към цепнатината и лодката изстърга в скалата, отчупиха се трески. След малко видя пред себе си сивата дневна светлина и лодката излетя в Портата на русалката. Той с всички сили завъртя руля. Лодката направи рязък завой към отвора, но вълнението се бе върнало и морето отново кипеше. Лодката се плъзна странично по една вълна и се понесе право към отсрещната стена… и бе спасена от поредната вълна, която я изхвърли обратно към канала.
Остин даде газ и лодката се хлъзна, сякаш бе стъпила на бананова кора. Той зави бързо, за да избегне сблъсъка с един ръб, който щеше да разцепи лодката на две. Перката задра в подводен корниз. Остин отново насочи носа навън, но вълните пак го заподмятаха и го върнаха в пещерата. Остин прецени посоката и скоростта на вълните и опита пак.
Докато лодката с мъка напредваше към отвора, Остин видя, че има компания. Преследвачите му бяха намерили път по первазите покрай канала и сега стояха на скалите само на няколко метра от мястото, където щеше да мине.
Единият вдигна карабината си — Остин бе съвсем лесна мишена, — но другарят му натисна цевта надолу, откачи от колана си граната и я подхвърли няколко пъти във въздуха, все едно щеше да играе бейзбол. После дръпна халката, но задържа предпазителя. Погледът на Остин се премести от гранатата към безпощадното му лице — това бе мъжът, който го бе пробол. Носът му представляваше кървава каша, по бузите му се стичаше кръв. Сигурно изпитваше ужасна болка, но когато небрежно метна гранатата в лодката, на лицето му цъфна широка усмивка. После двамата се дръпнаха зад ръба на скалата.