— Откъде научихте за работата ми? — попита той и отпи от стъкленицата. — Нещо в някое научно списание ли?
Двамата Траут се спогледаха.
— Честно казано, не знаем върху какво точно работите — призна Гамей.
Пол видя обърканото изражение на Трокмортън и се намеси:
— Научихме името ви от един рибар, Майк Нийл. Той ни каза, че се е свързал с вас от името на колегите си. Уловът им силно намалял и те решили, че това може би се дължи на странния вид риба, на който започнали да попадат рибарите от градчето.
— О, да, господин Нийл! Пренасочили обаждането му в кабинета ми, но така и не съм разговарял с него лично. Бях извън града, когато е звънял, а след това ме затрупаха задачи и така и не стигнах до него. Изглеждаше много интригуващо. Нещо за „дяволска риба“. Може би ще му се обадя привечер.
— Да, тогава цените на разговорите са по-изгодни — каза Пол. — Нийл обаче е мъртъв.
— Не разбирам.
— Загинал при експлозия на лодката му — каза Гамей. — От полицията не знаят каква е причината за взрива.
Трокмортън ги изгледа объркано.
— Горкият. — Помълча, после добави: — Надявам се да не прозвучи безсърдечно, но май така и няма да разбера за тази странна дяволска риба.
— С удоволствие бихме споделили с вас онова, което знаем — каза Гамей.
Трокмортън слушаше внимателно, докато Гамей и Пол се редуваха в описанието на пътуването с Нийл. С разкриването на подробностите веселието започна да изчезва от червенобузото му лице. Накрая той изгледа сериозно гостите си.
— Абсолютно точно ли е описанието ви? Говорите с голяма сигурност за размера на рибата и за странния й бял цвят. А агресивността й?
— Убедете се сам — каза Пол и извади видеокасетата, заснета на лодката на Нийл.
След като видя записа, Трокмортън стана, закрачи, сключил ръце зад гърба си, и измърмори:
— Не е на добре, изобщо не е на добре…
Гамей имаше навика да пристъпва направо към въпроса.
— Кажете какво става, професоре.
Той спря да крачи и отново седна на стола си.
— Като морски биолог, несъмнено знаете за трансгенната риба — каза той. — Първата бе създадена буквално в задния ви двор, в Института по биотехнология към Мерилендския университет.
— Чела съм няколко статии, но не бих казала, че съм специалист по темата. Доколкото разбрах, в хайвера на рибите се добавят допълнителни гени, които ги карат да растат по-бързо.
— Точно така. Гените са от други видове, дори от насекоми и хора.
— Хора?
— В моите експерименти не използвам човешки гени. Съгласен съм с китайците, които са много напред в тази област, че използването на човешки гени по такъв начин не е етично.
— И как се използват гените?
— Произвеждат необичайно големи количества хормони на растежа и стимулират апетита на рибата. Разработвах трансгенна риба в сътрудничество с лабораторията на Федералния департамент по риболов и океанология във Ванкувър. Получената по този начин сьомга трябваше да се храни по двадесет пъти на ден. Постоянното хранене е жизненоважно. Тези риби са програмирани да растат осем пъти по-бързо и да стават четиридесет пъти по-големи от обичайното през първата година. Сещате се каква златна мина е това за рибовъдния бизнес. На пазара се появява по-тлъста риба само за частица от необходимото време.
— И така се осигурява по-голяма печалба.
— Несъмнено. Онези, които натискат за пускането на изкуствено създадената риба на пазара, я наричат „Синя революция“. Признават, че нямат нищо против да увеличат печалбите си, но освен това твърдят, че имат и алтруистичен мотив. Генетично модифицираната риба ще осигури евтин и богат източник на храна за по-бедните страни.
— Мисля, че съм чувала същите аргументи в полза на генетично модифицираните селскостопански култури — каза Гамей.
— Точно така. Рибата с изменена ДНК е логична издънка на общата тенденция в разработването на генетично модифицирана храна. Щом може да се променя зърното, защо да не се прави същото и с по-висшите форми на живот? Въпреки че въпросът най-вероятно ще се окаже много по-спорен. Протестите вече започнаха. Опонентите твърдят, че трансгенната риба може да нанесе щети на околната среда, да сложи край на риболовството и да остави дребните рибари без работа. Наричат тези творения на биотехнологията „Франкенриба“.
— Хубаво име — каза Пол, който следеше разговора с интерес. — Не го виждам да продаде огромно количество риба.
— Каква е вашата позиция по този въпрос? — попита Гамей.
— Като създател на тази риба, аз нося особена отговорност.