— Смятате ли, че изобщо може да се отмие тая мръсотия?
— Да, но се опасявам, че и двете ще трябва да се потрудим. Даниъл, баща ти те чака да ходите на лов. И да хванете тлъста птица за тенджерата!
Колин и Джийн гледаха как Даниъл припна да търси баща си, поруменял от възбуда. Колин забеляза майчината гордост, изписана на лицето на Джийн, която стоеше с ръка на корема си. Беше облечена с простичка вълнена рокля, с боси крака, а кестенявата й коса беше опъната назад и падаше на гърба й на плитка. Но това, което караше Колин да се чувства добре дошла и сякаш у дома си, беше нежният й поглед. Роналд и Джийн бяха непознати за нея, може би дори врагове, но Колин не изпитваше страх. Тя им имаше доверие и досега те не й бяха задавали въпроси.
— Имам една рокля, която можете да носите, ако искате. Както виждате, аз не мога да я нося.
— Наистина сте много мила.
Джийн поклати глава, а после хвана Колин под ръка, за да се върнат в къщата и да я подкрепи, ако се наложи.
— Приятно е друга жена да ти прави компания.
— Не е ли опасно да се живее толкова далече от селата?
— Никой не ни закача — Джийн влезе в къщата и посочи наоколо с ръка, за да е по-ясно. — Нямаме толкова много, че да ни окрадат.
— Спокойно е тук.
— Да. Роналд и аз предпочетохме да живеем надалеч от враждите. Не ни засягат чуждите проблеми.
Колин се усмихна с разбиране.
— И двамата сте добри хора. Винаги ще помня колко бяхте мили с мен.
Джийн отиде до камината и взе големия чайник, а после изля врящата вода в малката дървена вана, която стоеше по средата на пода.
— От това ще ти стане доста горещо, девойче — тя отмести чайника и отиде да застане до Колин. — Така, дай да свалим тия мръсни дрехи от тебе.
Колин позволи на Джийн да й помогне да се съблече, защото силите й вече не достигаха след краткия поход до навеса. Раненото й рамо беше толкова крехко, че тя се чувстваше като инвалид. Ето защо засега тя остави Джийн да се грижи за нея.
Водата беше божествена и топлината проникваше в болезнените мускули на Колин. Чудесно беше, че беше разрешила на Джийн да отмие саждите и мръсотията от раздърпаната й коса. Около нея се вдигаше пара, умът й си отпочиваше, а очите й се затваряха. После те пак бяха там. Златни очи се взираха в нея и я изучаваха.
Колин рязко се извърна и замахна с юмрук във въздуха.
— Какво има, Лин?
Въпросът на Джийн дойде по средата на внезапния гняв на Колин и тя дълбоко си пое дъх.
— Нищо — излъга набързо тя, за да прикрие колко е разстроена.
— Ето, завий се с това, преди да умреш от студ.
Джийн загърна Колин, когато се изправи, а после я сложи да седне пред огъня.
Колин започна да разресва кичурите коса, но й беше трудно с ранената ръка.
Джийн нежно й взе четката.
— Дай на мен, преди да си я изскубала с корените.
Колин започна да мисли за други неща и забъбри безгрижно. Искаше й се да направи всичко възможно, за да не мисли за златните очи на черния вълк.
— Докъде си стигнала, Джийн?
— Наближавам осмия месец. Не остана вече.
Колин не можеше да държи главата си изправена. Трудно й беше да се съсредоточи.
— Момиченце ли искаш или още едно момче?
— Трябва да се върнеш в леглото, девойче. Съвсем си капнала — Джийн помогна на Колин да се изправи. — Хубаво ще е да е момиченце, но ще се радвам, ако Бог ме дари със здраво дете.
Тя зави Колин в леглото.
Колин веднага заспа.
СЕДМА ГЛАВА
Само едно петънце светлина докосваше небето, а ранните утринни часове бяха обгърнали Колин и Роналд в тъмнина. Тежка ноемврийска слана беше паднала по дърветата и пътя и завиваше света с леденостудено бяло одеяло. Каруцата залиташе и подскачаше по неравния път и те не се опитваха да надвикат шума. За Колин чувството за самота беше добре дошло.
Мислите й бяха съсредоточени върху предстоящия ден. Когато Роланд спомена вчера вечерта, че ще ходи в селото на следващата сутрин да занесе масите и пейките, които беше направил за кръчмаря, тя го беше помолила да отиде с него. Джийн се безпокоеше и каза, че още не се е възстановила достатъчно за дългото пътуване. Колин обаче остана непреклонна, завладяна от една необяснима непоколебимост. Какво ли се опитваше да постигне с това отиване? Селото лежеше в края на земите на замъка на Блекстоун… вражеска територия. И все пак, нещо я подтикваше да отиде и тя се подчини на това чувство.
Вече бавно се зазоряваше и в душата й назряваха съмнения. С дневната светлина дойде и страхът от това, което правеше. Тя обаче беше непоклатима. Трябваше да събере информация за Черния вълк, после можеше да го убие. Колин беше готова с плана си.
Роналд си пробиваше път с каруцата покрай продавачите и сергиите, които се бяха наредили покрай оживените улици. По-голямата част от сутринта бяха пътували, за да стигнат до селото и той, без да губи време, отиде до „Гарванът“. Колин знаеше, че Роналд иска да обърне и да тръгне към къщи възможно най-бързо, защото се безпокои, че е оставил Джийн сама. Той беше мълчалив мъж — казваше съвсем малко, но Колин виждаше любовта, която съществуваше между двамата. Тя им завиждаше за любовта — за такава любов копнееше и тя.