Лесли стана от дюшека и прокара пръсти през русата си коса, като че я решеше преди да я изтегли назад и да я сплете.
— Е, не мога да те виня, че искаш да работиш, Лин. Обаче ако разбера, че ми вземаш и нощната работа, ще разбия хубавото ти носле.
Колин прие информацията безпристрастно.
— Нощната работа си е само за тебе. Обещавам.
Лесли погледна Колин право в очите.
— Виждам, че никога не си била гладна. Повярвай ми, хубавице, че когато коремът ти стърже от глад, моралът ти вече е без значение. Можеш да изкараш доста пари с хубостта си.
— Права си, Лесли. Никога не съм била гладна. Но има и по-лоши грехове от твоя — Колин си мислеше за клетвата си да убие Блекстоун. — Повярвай ми, моите грехове са по-големи от твоите.
Лесли се усмихна, а после приятелски подаде ръка.
— В такъв случай се разбираме. Колин стисна ръката на Лесли.
— Напълно.
— Лесли, споделяш ли всичките си тайни с Лин?
Колин не можа да се сдържи да не се усмихне, когато видя как Лесли се приближи до мъжа, който бе казал това, и със силно изразено полюшване на ханша сложи ръцете си върху него. Изглеждаше доста убедена в собствените си възможности.
— Има някои тайни, които едно момиче не трябва да казва на никого. Ще я науча как да обслужва мухльовци като вас, но няма да я науча как да ляга с вас, мухльовци. Това е само моя и ничия друга тайна.
Колин вече не се изчервяваше от такива разговори. Тя се смееше наред с всички други. Колкото и нагла и нахална да беше Лесли. Колин я харесваше. Тя беше човек, който щеше да оцелее.
Докато Колин разчисти всички маси и изтърка чашите, тя почти се беше изтощила. Рамото й я болеше и почувства как цялото й тяло се напряга. Сутринта щеше да настъпи твърде скоро и тя реши да не си губи времето, а да отиде направо на тавана в леглото си.
Умората й беше добре дошла, защото й помогна да заспи, без да размишлява за самотата, която я съсипваше. Андрю ужасно й липсваше и се надяваше, че второто съобщение, което беше изпратила по един пътуващ амбулантен търговец, ще стигне до отец Макклауд. Той със сигурност щеше да обясни отсъствието й пред Дрю, мислеше си Колин. Нарочно не прати известие на Дуайт или Емет. Ако плановете й пропаднеха, нямаше да й се налага да дава обяснения. Обвиненията за провала й можеха да са много по-лоши, отколкото гневът им от изчезването й.
Вече почти се зазоряваше, когато Лесли си легна на своя дюшек. Колин само се обърна и продължи да спи. Не след дълго Моли я извика и Колин слезе, за да започне още един ден.
ОСМА ГЛАВА
Колин потопи четката в кофата и изля още сапунена вода на пода, след това отново започна да търка. Подът й се струваше безкраен, но тя не мислеше за това. Това, за което си мислеше, беше Ян Блекстоун. Нито веднъж през изминалата седмица не го беше виждала сам. Неговите момчета все бяха наблизо. Всяка вечер идваше в кръчмата, всяка вечер я наблюдаваше, всяка вечер си тръгваше заедно с Джефри. Тя копнееше да си отиде у дома при Андрю, но твърдо беше решила да приключи с тази работа. Колин се изправи и разтри гърба си, който я болеше.
— Каква красива гледка си!
Колин се сепна и се извърна да види кой беше казал това и изведнъж се оказа, че се вглежда в тъмни очи, толкова златни, много повече от всички други, които беше виждала. Започна да трепери, въпреки че работата беше разгорещена. Тя отметна непослушните кичури коса, които бяха паднали на лицето й и започна да се изправя.
— Моля — Ян пристъпи напред и предложи помощта си. — Позволете ми.
Тя се поколеба преди да поеме ръката му. Без да е разбрала колко дълго е стояла на пода, тя залитна с вцепенени крака. Ян я задържа, а силата му й попречи да падне.
— Благодаря — промълви тя, омекнала от допира му.
Когато се опита да издърпа ръката си от неговата, той не я пусна. Вместо това се протегна и за другата.
— Ръцете ти са загрубели от работа — Ян каза тихо и ги обърна, за да разгледа дланите.
Колин успя да се освободи от здраво хваналите я ръце.
— Няма защо да се тревожите, лорд Блекстоун.
— О, напротив.
Тези простички думи хвърлиха сърцето на Колин в смут и тя усети, че се задъхва. Тя си призна, че я беше уплашил, но чувството, което сега предизвикваше, не беше страх или гняв. Как може един такъв гигант като него да има толкова нежен глас? Той беше убил баща й и братята й, а проявяваше загриженост, че ръцете й са напукани и загрубели. Това ли беше тактиката на дявола? Да омайва, а после да обезоръжава?
— Ела тук, Лин.
Тя пак се сепна, защото той беше отишъл до вратата, без да го е чула. Тя прошепна една кратка молитва преди да го последва в кухнята. Ян се огледа, а после прерови шкафа преди отново да й обърне внимание.